11ти ден, 11ти месец в 11 година на 21 век...

Точно в 11 и 11ч. говорех със сина ми по телефона и двамата заедно изпратихме най-съкровените си пожелания към Вселената.. аз, пред лекциите на дивана в къщи, той - чакащ на спирката закъсняващия трамвай за училище.. Неговите желания, най-вероятно са били за онзи скъпия smartphone, който оглежда на витрината на магазина до училище от известно време, или пък за Ipod, I pad и джаджи от различно естество.. а може да си е пожелал татко му да е в къщи, или пък може би да му се обажда по-често..а може и да си е пожелал Антонина да му обръща повечко внимание днес и отново да му стане гадже... не знам, не посмях да попитам, защото исках да си запази съкровените мечти в сърцето си, като сладко пазена тайна, която ще се потопли в него и съвсем скоро ще се роди наяве...

точно както аз почувствах моите пожелания в 11 и 11 на 11ти ден в 11 месец на 11година от новия век... мои си-съкровени, мечтани, почувствани, изстрадани, сънувани, копняни... пожелах си... СЕМЕЙСТВО! Голяма маса по Коледа, пуйката на татко с кисело зеле, топла голяма стая, новата камина да поглъща рязаните през лятото дърва на двора, масата - отрупана с пуканки, ошаф, полупразни чинии със започнати и недовършени сърмички, салати, които само мама може да измайстори ей-така, от нищото, децата да тичат под масата и да се крият измежду краката на масата и на големите... и всички ние, здрави, весели от червеното вино, разказващи истории от миналото, смеещи се, заедно... моето семейство по Коледа!

Точно в този момент, точно в тези дни на Пълнолуние, пълни с магия, тайнство и нови енергии си пожелах топлина за Душата! Не като бенгалски огън, а като от стара камина, пълна с дебели пънове за огрев, разстлана жарава и много топлина от нея...