За сладките, подарени с любов

 

Обичам топлите гости, тези, които идват с обич, пълна душа, малки подаръци, но от цялото сърце... Не я наричам бивша свекърва, тя няма да остане за мен с етикет "минало". Вярвам в думите й, когато ми казва, че съм нейна дъщеря - тази, която никога не е имала, но е намерила в мое лице... Била съм жестока с нея преди, точно както съм била такава и с моята майка... Не можех да се справя с емоцията от миналото и от разочарованието на рухналия брак и стоварих цялата си мъка върху нейните плещи... Понесе я, не се отказа нито от мен, нито от сина ми... Застана срещу своя син, родила го преди 36 години с толкова мъки, който бил най-чаканото й дете. Тя застана срещу него заради мен..

И днес, измръзнала, попрегърбена в своите почти 60 години, понесла огромния сак, пристигаща от среднощно пътуване от Гърция, ни донесе сладки, малки подаръчета, купени от гръцките магазинчета за едно евро и много любов.. както винаги е правела... Синът ми толкова й се зарадва, а пък аз още повече, защото донесе радост в сърцето на детето ми...

  

Важният 28-ми януари

28-ми януари беше наистина важен ден в живота ни... осъзнавам го след като отмина... видях знаците, разбрах посланието,  усетих Любовта...

Имах съботна среща и разговори за Душата с един от важните хора в живота ми - моята приятелка, която познавам от 5 години, но все едно сме били заедно животи назад..  Отново преоткрихме чара на нашата Онда и вкуса на лате амарето със сладка сметана като онези откраднати обедни почивки, в които ни беше хубаво и заедно преди години .. Бяхме само двете в студения снежен съботен следобед, говорихме за нас и всяко наше ново усещане, което ни беше стоплило през тези две седмици, през които не бяхме се виждали по женски.. Онда-та с големите червени сърца, спуснати от тавана, беше само наша, по женски уютна, топла, с аромат на кафе и все така стилна и шарена като чародейно магазинче.. Това не може да бъде кафене за всеки - тук можеш да усетиш атмосферата на мига, да затвориш очи и да се изпълниш с много добра енергия.. да подържиш чаша с топло амарето и да мечтаеш, да споделяш и да бъдеш Себе си..

Преди да отида на срещата, в трамвая, докато четях вдъхновяващата Луиз Хей и се изпълвах с добри усещания, погледът ми се спря на къщичката, която някоя явно детска ръка беше рисувала набързо върху рамката на прозореца на иначе доста стария и неподдържан трамвай... Някое дете, а може би тийнейджър беше нарисувало къщичка с пушещо коминче, прозорче и оградка.. надраскано набързо, скришом от всички други. Приличаше на моята къщичка, която рисувам всеки път в сърцето си като се размечтая за семейство и пълен с топлина дом - с пушещо коминче, вътре е топло и пълно с хора,които се обичат! Това е моята къщичка, която погледът ми намери най-случайно в трамвая, надраскана набързо... само за мен!

Вечерта след нашата "Неделя" и разговорите със сина ми за колко-е-важна-любовта-в-живота-ни, уморена след всичките приятни емоции и сериозни разговори, почиствах раницата му от пътуването.. Сред натрошените брускети, опаковки от изядени вафли и много непипнати мои сандвичи, правени от сънената мен рано сутринта, открих лист хартия под формата на картичка, написан на ръка, после размножявана... Зачетох се и бях развълнувана да прочета нещо мило, детско и истинско, което по обикновен простичък начин казва важните неща в живота - за Любовта, за отношенията между хората, защо лошите са лоши, защо добрите са добри... Сутринта попитах сина ми и той ми каза, че вчера, в студената мръзнеща събота детенце и неговия татко раздавали на улицата тези картички, които били нещо като разпространяване на любовта! Хареса ми посланието, представих си как таткото иска да зарадва дъщеря си и затова заедно с нея раздават картичката-подарък на децата по улицата! Значи този свят има бъдеще, спокойна съм като знам, че любовта търси начини да се изяви на този свят!

В тази картичка накратко се обяснява на вас, мили деца, какво е добро и какво е злина, кога и къде хората живеят в мир и кога във война. Пък вие като пораснете и понаучите още правилни неща, да можете сами да си подреждате и избирате нещата и приятелите, с които да живеете мирно и щастливо. Първо, да кажем, че мир означава хората да живеят спокойно и щастливо. Мир има само там, където всички хора са добри. Добри са тези хора, които мислят и правят неща, които са полезни за всички и не вредят на никого. Значи добри са тези хора, които искат всички да са щастливи...... където живеят добри хора, има мир и всички са здрави, радостни и щастливи. Там хората се учат и напредват с добри знания и умения всеки ден. Където живеят лоши хора, добрите са подтиснати и се преместват. Там всички живеят в страх, вражди, неприятности и караници, водещи ги до гняв и до войни. Лоши хора стават незнаещите, непознаващите доброто, свикнали и обикнали да живеят в злото. Те са станали такива понеже не са се напрягали като малки да се учат на добри неща, а оставяйки се на лесното и приятното, са привикнали към заблуди, водещи ги към злини. Добрият човек учи себе си и децата си на дела, развиващи добродетелите и укрепващи мира. наученото трябва да носи на хората единствено радости и никога вреда. човек както трябва да умее да се учи, така и да може да изрази правилно наученото и да го предаде на другите хора чрез: писане, говорене, пеене, рисуване, жестове и чрез дела, полезни на всички. Децата трябва да се учат на песни, стихове, поучения и дела, които са полезни, поучителни и да носят радост..... Игрите трябва да сприятеляват, а не да скарват. Трябва да махат припряността  на хората и да ги учат на търпение. Игрите трябва да изкореняват гнева и да изпълват с радост.

Бъдете ученолюбиви!

Картичката препиши, грешките й оправи и на добри деца я подари! 

КРАЙ

Събота в "Неделя" и как тате-има-нужда-от-любов

Вчера беше дълъг ден... След такива емоционални дни с удовлетворение си казвам колко е хубаво, че Бог е измислил и нощта, за да мога да почина и да се събудя в новата сутрин с приятното усещане, че вчерашния ден е някъде назад като отминала приказка и предстои нещо ново, а защо не и по-хубаво...


След екскурзията до кукерския фестивал синът ми се прибра уморен... Посрещнах го на премръзналата гара с торбички под очите, мълчалив, унил... Знаех, че разговорът от петък вечер с баща му не излиза от главата, въпреки че по детски се стараеше да го скрие някъде из всичките кьошенца на съзнанието си.. само от време на време, когато мълчаливо вървяхме и си проправяхме път измежду снежни пътечки, лапавица и заледени тротоари с мокрите си вече ботуши, той изведнъж ме питаше нещо за баща си.. усещах, че в главата му е въртележка и почти нещо като хаос от мисли, чувства как-да-приема-нещата... Още вчера сутринта знаех, че се нуждаеше спешно от моя разговор с него, молех се за добра ситуация, за да му обясня нещата от позитивния им ъгъл, от който дори и аз не ги виждах...

Автобусът от Централна гара ни спря до "Неделя" в нашия квартал..
- Искаш ли да се почерпим по една торта?! - питам...
- Не знам, както ти искаш!...
- Хайде тогава...


Ягодовият шейк и неделската "Фантазия" със страхотен крем и парченца банани му върнаха настроението за минути... Понякога и нездравословните неща в живота са като лек за обърканите ни емоции! След много емоционални обяснения, рисуване  на Кръга-от-любов и приказки от рода на Нека-ти-обясня-как-се-движи-този-свят, синът ми казва по сладко-вече мъжки начин... "Мамо, ти си като Али Раза (от Листопад)..така говориш, че всеки момент ще се разплача"... Звучи ми като награда, значи съм докоснала емоцията в него! Дано е затрептяла на по-висока добра вибрация...

Обясних му за онзи известен режисьор, на който не е важно да знае името, но пък е казал нещо много хубаво за Любовта и Семейството или както аз го нарисувах Кръга-на-любовта. Нарисувах го като Центъра на живота на много хора - в моя, в този на баща си, добавих двете баби, дядо, вуйчо, лели, чичовци, че и каракачанката Тара с нейната кучешка вярна любов... Обясних му като урок по Човек и природа за слънцето, което е той в нашата Слънчева система и ние-планетите, който си движим по орбита край него...

Хайде сега и за нашия татко... Понякога възрастните се разделят, но продължават да вярват в човешката любов помежду си. Понякога възрастните си намират други партньори, но те идват в живота ни само, за да ни докажат, че и ние се нуждаем от любов... Нашият татко е много важен и специален в нашия живот и по никакъв начин не можем да го упрекваме, че живее в друга държава... Той е грижовен и отговорен, с много ангажименти и ако понякога не се обажда, то е защото е много зает и има много работа...

Чак аз си повярвах в собствените думи... Длъжна съм да повярвам и да сменя честотата на мислите и чувствата.. Ако до вчера можех да подмина тази тема и да я отлагам незнайно къде напред в бъдещето, днес това вече не е актуално... Наложително е, пред прага на своя пубертет, синът ми задава въпроси и търси отговори. Трябва да му ги дам, защото и аз често ги търся и ги откривам в ситуации, които хич не ми се нравят... Бог ми даде отговорността и привилегията да съм най-близкото човешко същество в този момент до сина ми, да му обясня и неща, които са изключително от компетенцията на баща му, да му разкажа емоционално колко е важно да виждаме нещата бели, а не да търсим малки черни петна... и как той никога няма да излезе от моя кръг на Любов, за важността на неговата поява в моя живот и колко е важен за моето израстване като човешко същество.. как аз израствам покрай неговото израстване и съм благодарна за всеки ден, в който сме заедно...

Направих го... и не спрях да повтарям наум и тихичко на глас "Благодаря ти, Господи!"... Татко и син най-накрая започнаха разговорите си по скайп. Вече имам звук и картина от мястото на събитието - новия дом на стария ни татко с новата си приятелка...
Бях спокойна, нервният беше той, синът ми също се държеше необичайно странно за разговор с баща си...дали пък пубертетът не дойде неочаквано бързо само за 2 дни?!
Четирима души в две държави тази вечер са смутени в душите си ... аз - заради новото предизвикателство, което години наред егото ми отказваше да приеме нормално, синът ми - заради факта, че баща му има приятелка и мама-какво-все-пак-мисли-за-нея... той - объркан и все така объркан в своите чувства, все така с нови жени в живота му, които броя от вече почти 10 години, тя - чу гласа ми, видя ме да влизам неканена и нежелана в дома й през нейния скайп профил...
Тази вечер четирима човека са смутени и това им личи...

Още зелено-синьо-пролетно в зимните дни

Купих си нови купи... пластмасови, вярно, извън всякакви мои вътрешни убеждения за запазване на природата, обаче не можах да устоя на цветовете... Всъщност, виновна е моя приятелка от университета, която ми се обади точно в момента, в който бях в супермаркета и обикалях разсеяно за сирене, кайма, прясно мляко... Толкова се бях задълбочила да я убеждавам как хубавото в живота й тепърва предстои след скорошната й раздяла с приятеля й, как трябва да си преживее мъката и бързо-бързо да скочи в новите си ботуши, да пусне косата и да тръгне на лов за флиртове и хубави емоции, че незнайно как се озовах на касите, платих и после излязох от магазина с две подложки за хранене и две пластмасови купи за... ще измисля за какво :)

Зимата през моя балкон

Не знам дали тя ме харесва, но знам, че аз я харесвам

Светът се променя на всеки 20-25 години... С всяко ново поколение нещата се случват, изменят, движат, вървят напред...

Преди 50 години дядо ми щял да забие зверски шамар с опакото на силната си ръка на баща ми за всяка негова дума в израз на собствено мнение...

Преди 20 години, когато бунтът на хормоните в тялото ме караше да казвам смело по пубертетски и въпреки това все още плахо "Не!", "Не искам!", "Няма!", баща ми използваше шамарите и наказанията, макар и рядко, като вярваше, че ще ме вкара в "правия път"...

Сега... синът ми не иска да излиза на моя покана за разходка, защото "просто не бил в настроение" и аз искам да уважа това негово желания. За шамари и дума не може да става, наказанията трябва да са съобразени с чувствителната му душа и проблемът се изправя с понякога дълги, друг път не толкова дълги обяснения и разговори от моя и негова страна...

Преди 50 години баща ми тайно е харесвал някое момиче на село, но не му било позволено дори да си помисли да изрази мисъл на харесване пред някого...

Преди 20 години опитите ми да покажа чувствата си биваха спирани категорично от родителите ми, защото.... момичетата така не правят, момичето не се обажда първо, момичето не излиза само с момче, не прави така, не е прилично и куп още забрани с етикети, които още отлепям от съзнанието си дори и сега...

Сега синът ми е подкрепян да изразява чувствата си, да пише домашни работи под формата на писмо на тема Момичето-от-моите-мечти, да говори смело и без задръжки за това, че харесва...

Светът се променя и това е хубаво... Най-накрая Любовта има открит път да променя този свят, който спешно се нуждае от нея!

Зимно, зимно, зимно...

за грижовността в женски род

Не съм сигурна дали татко би се грижил така за майка, ако тя беше болната...

Събудих се рано... чух стъпките на майка в другата стая, буботенето на татко, тихият й глас, тромавите му стъпки по коридора към банята... Имал е нужда да стане от леглото... представих си как я събужда, тя става сънена като войник на пост, бързо и грижливо му помага да се изправи, подкрепя го, той й обяснява със сърдит мъжки глас нещо от рода на ще-се-справя-сам, но му се иска да й каже признателен-съм-ти,но-ме-остави-да-се-почувствам-още-малко-мъж... тя го изчаква зъзнеща пред банята по пижама, той се бави, тя мълчаливо чака... няма припряност, има благо търпение.

Не съм сигурна, че татко би се грижил така за майка, ако... но знам, че я обича по своя нескопосан откъм изразяване мъжки начин. И най-хубавото е, че тя го знае!