Обожавам морето! Ама наистина, не само през лятото. Любовта ми към него е всесезонна.Мечтая за онази къща край морето, откъдето ще имам изглед към безкрайния му хоризонт и мечтите ми ще плуват, плуват... Май обичам свободата, необвързаността, безкрая, вечното търсене, смисълът, вечността..иначе нямам обяснение защо толкова много обичам синьото, особено ако е морско и мирише на риба и водорасли, със шум на вълни...
Мечтата ми под формата на къщичка на морето няма да е богаташка, с фитнес и голям басейн, нов дизайн и стъкло..ще бъде от онези морски къщи, които са строяли в началото на миналия век - каменни, хладни, масивни, стабилни и задължително в градината трябва да има цветя, много цветя, по-скоро храсти - червени, кипрести, тежки, контрастиращи на сивия камък, внасящи мекота, цвят и уют! Това ще бъде моята къщичка, бягството от всичко земно, където ще съм си само аз! Е, виждам се и с голямото си мечтано семейство и малкото си приятели лятото под астмата привечер на бира, узо, айрян, пържена риба и много гръцка салата...
Чудя се само къде да построя в мечтите си тази морска къщичка-мечта-мое бягство - тук, край Созопол или някой див (неостанал вече) селски район на юг от Бургас или моята мечта да прибегне до близка, толкова близка на сърцето ми Гърция..Еххх, Гърция, обичам те!
