Иска ми се да флиртувам, ама точно сега, на момента... Ей-така, докато седя пред компютъра, хвърляйки поглед към предпоследните любовни истории между Бихтер и Бехлюл, докато съм по пижама, вързана на две-на три коса, без грим, с чаша бяло вино и изоставена наполовина вечеря, да звънне телефонът или поне да е сигнал от съобщение и някое старо гадже или някой объркан момък да напише нещо сладострастно, да пожелае да говори с мен... Да си представя как говорим, как го гледам дълго, продължително-копнежно в очите, въртяща разсеяно запотената чаша със студено вино в ръка и мислеща Боже-как-ли-се-целува, а той да ми разказва за негови си неща, ежедневно-някакви-такива-прозаично-случващи се, концентриран в разказването на обикновената негова си историйка, велика в неговите очи... и аз да знам, че след мъничко, ама съвсем след мъничко ще го целуна и ... тук филмът свърша... или поне за зрителите...
Флиртува ми се! Ама много ми се флиртува! Женски му работи!
Хмм... казват, че ако силно, ама много силно копнееш по нещо, то се случвало... обаче телефонът мълчи, виното ми свършва, пък филмът отива към последната си серия...
 | ||
| ||
Няма коментари:
Публикуване на коментар