Иска ми се...

Есента определено е сезонът, в който Душата ми търси топлина сред многото жълто и топло червено по листата и все по-малкото слънчеви стоплящи дни навън. И ми се закопнява за любов, очите ми търсят книгите за онези хубави големи любови по турски, чашата с вино ме стопля вечер, свободно изтегнала се на стария диван, обула топли чорапи и моля за малко тишина иначе приказливия ми син, който току-що се е върнал от неговите седем часа в училище. Настъпва моят момент. Подарявам си моят час с турски султани, неверни султанки, готови да продадат и душата си, за да спечелят висшето мъжко благоволение. Моята приказка за Шехерзада. А казвали, че книгите с приказки били за големите?!

Отварям старите снимки от Истанбул. Стоплят ме. Изпращам съобщение през Босфора и Мраморно море, та чак до него. Връща ми се мигновено, стоплящо.

Търся цветове и любов в книгата на Искендер Пала "Смърт във Вавилон, любов в Истанбул". Следвам пътя на любовта и историята на една книга, побрала придиханието на любимата Лейля в търсене на нейния любим. Минавам през двора на Сюлейман Великолепни, научавам истории от турския сарай, скришните шепоти на женската душа в султанския харем. Обикалям турските пазари, помирисвам от многото ориенталски подправки, усещам мириса на Босфора, шума на вълните и крясъците на чайките. 

Отварям един от новите броеве на Good Food и се изгубвам сред малките живописни улички край Галата и топлите есенни дни в Капалъ Чаршъ. Иска ми се да пия чай и да мълча усмихнато под някой истанбулски кестен. Поръчах си "Любов" на Елиф Шафак в оригинал. Получавам известие, че ме чака опакована и сгоден случай, за да ми я подарят. Тя е повече от книжно описание на любовта. Тя носи Босфора, турското ask, смисъла на глагола seni ozledim/ копнея по теб. 

Магията на Истанбул през есента. Замечтавам се. По жълтото и топлото червено на есента в Истанбул, по аромата на силния турски чай и вкуса на изкусна орехова баклава, по симидите на улицата, по топлото Истанбулско есенно слънце, по тихите улички край Истиклял.