С риск да изгубя всичките си приятелки, да си направя още безчет врагове заради горделивостта ми и често източената бяла шия някъде нагоре из висините, ще се превърна в нещо друго, не мое си, готова да го осиновя като вътрешно усещане и да стане моя същност. Подготвям се да се превърна в друга. В котка. От онези жени, които мъркат, молят, не отказват помощ, не носят, не питат, само се усмихват... ама истински, нежно, с благ тон, по женски.
Ще се питам по-често какво искам, как да го постигна и накъде ще вървя, но най-вече с кого.
Няма да нося тежки торби, ще щадя ръцете си, ще ги мажа често с крем, ще ги лакирам и ще се обичам. Отново истински и щадящо! Вече не раздаващо, крайно и издън душа! Просто спокойно, хармонично, дори незапомнящо! Никакви крайни любови, мечти отвъд Космоса, забравили за границата на небето, подминали и Седмото небе, забравили се някъде из Галактиките. Ще обичам загадъчно, ще се усмихвам още по-свенливо и ще приглаждам полите си с маниер на жена. Всъщност, ще нося повече поли! И ще се лакирам до насита в най-различни цветове на розовото.
 |
Изоставям дивата Стрелкиня, многото говорене, крайните изказвания, емоционалните излияния, обичта отвъд себе си... Ще се следя за изпуснат непокорен кичур и за изпуснати думи в повече. Ще споделям в граници. Начертавам собствената си територия, построявам оградка и ще отглеждам цветенца като една красива домакиня. Изоставям конете в себе си, разпрягам ги и им давам вечна почивка до следващия си живот, в който може и да бъда мъж. Вземам си довиждане с безкрайната шир, дивите полета и някъде далеч с хоризонта, където женската ми душа скита често сама в търсене на сродна душа, вътрешни добри усещания и предела на вътрешната самота! Наситих й се! Заради това сменям кожата, свалям ездаческите ботуши и обличам тази на котка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар