Не съм сигурна дали татко би се грижил така за майка, ако тя беше болната...
Събудих се рано... чух стъпките на майка в другата стая, буботенето на татко, тихият й глас, тромавите му стъпки по коридора към банята... Имал е нужда да стане от леглото... представих си как я събужда, тя става сънена като войник на пост, бързо и грижливо му помага да се изправи, подкрепя го, той й обяснява със сърдит мъжки глас нещо от рода на ще-се-справя-сам, но му се иска да й каже признателен-съм-ти,но-ме-остави-да-се-почувствам-още-малко-мъж... тя го изчаква зъзнеща пред банята по пижама, той се бави, тя мълчаливо чака... няма припряност, има благо търпение.
Не съм сигурна, че татко би се грижил така за майка, ако... но знам, че я обича по своя нескопосан откъм изразяване мъжки начин. И най-хубавото е, че тя го знае!
Няма коментари:
Публикуване на коментар