Събота в "Неделя" и как тате-има-нужда-от-любов

Вчера беше дълъг ден... След такива емоционални дни с удовлетворение си казвам колко е хубаво, че Бог е измислил и нощта, за да мога да почина и да се събудя в новата сутрин с приятното усещане, че вчерашния ден е някъде назад като отминала приказка и предстои нещо ново, а защо не и по-хубаво...


След екскурзията до кукерския фестивал синът ми се прибра уморен... Посрещнах го на премръзналата гара с торбички под очите, мълчалив, унил... Знаех, че разговорът от петък вечер с баща му не излиза от главата, въпреки че по детски се стараеше да го скрие някъде из всичките кьошенца на съзнанието си.. само от време на време, когато мълчаливо вървяхме и си проправяхме път измежду снежни пътечки, лапавица и заледени тротоари с мокрите си вече ботуши, той изведнъж ме питаше нещо за баща си.. усещах, че в главата му е въртележка и почти нещо като хаос от мисли, чувства как-да-приема-нещата... Още вчера сутринта знаех, че се нуждаеше спешно от моя разговор с него, молех се за добра ситуация, за да му обясня нещата от позитивния им ъгъл, от който дори и аз не ги виждах...

Автобусът от Централна гара ни спря до "Неделя" в нашия квартал..
- Искаш ли да се почерпим по една торта?! - питам...
- Не знам, както ти искаш!...
- Хайде тогава...


Ягодовият шейк и неделската "Фантазия" със страхотен крем и парченца банани му върнаха настроението за минути... Понякога и нездравословните неща в живота са като лек за обърканите ни емоции! След много емоционални обяснения, рисуване  на Кръга-от-любов и приказки от рода на Нека-ти-обясня-как-се-движи-този-свят, синът ми казва по сладко-вече мъжки начин... "Мамо, ти си като Али Раза (от Листопад)..така говориш, че всеки момент ще се разплача"... Звучи ми като награда, значи съм докоснала емоцията в него! Дано е затрептяла на по-висока добра вибрация...

Обясних му за онзи известен режисьор, на който не е важно да знае името, но пък е казал нещо много хубаво за Любовта и Семейството или както аз го нарисувах Кръга-на-любовта. Нарисувах го като Центъра на живота на много хора - в моя, в този на баща си, добавих двете баби, дядо, вуйчо, лели, чичовци, че и каракачанката Тара с нейната кучешка вярна любов... Обясних му като урок по Човек и природа за слънцето, което е той в нашата Слънчева система и ние-планетите, който си движим по орбита край него...

Хайде сега и за нашия татко... Понякога възрастните се разделят, но продължават да вярват в човешката любов помежду си. Понякога възрастните си намират други партньори, но те идват в живота ни само, за да ни докажат, че и ние се нуждаем от любов... Нашият татко е много важен и специален в нашия живот и по никакъв начин не можем да го упрекваме, че живее в друга държава... Той е грижовен и отговорен, с много ангажименти и ако понякога не се обажда, то е защото е много зает и има много работа...

Чак аз си повярвах в собствените думи... Длъжна съм да повярвам и да сменя честотата на мислите и чувствата.. Ако до вчера можех да подмина тази тема и да я отлагам незнайно къде напред в бъдещето, днес това вече не е актуално... Наложително е, пред прага на своя пубертет, синът ми задава въпроси и търси отговори. Трябва да му ги дам, защото и аз често ги търся и ги откривам в ситуации, които хич не ми се нравят... Бог ми даде отговорността и привилегията да съм най-близкото човешко същество в този момент до сина ми, да му обясня и неща, които са изключително от компетенцията на баща му, да му разкажа емоционално колко е важно да виждаме нещата бели, а не да търсим малки черни петна... и как той никога няма да излезе от моя кръг на Любов, за важността на неговата поява в моя живот и колко е важен за моето израстване като човешко същество.. как аз израствам покрай неговото израстване и съм благодарна за всеки ден, в който сме заедно...