Важният 28-ми януари

28-ми януари беше наистина важен ден в живота ни... осъзнавам го след като отмина... видях знаците, разбрах посланието,  усетих Любовта...

Имах съботна среща и разговори за Душата с един от важните хора в живота ми - моята приятелка, която познавам от 5 години, но все едно сме били заедно животи назад..  Отново преоткрихме чара на нашата Онда и вкуса на лате амарето със сладка сметана като онези откраднати обедни почивки, в които ни беше хубаво и заедно преди години .. Бяхме само двете в студения снежен съботен следобед, говорихме за нас и всяко наше ново усещане, което ни беше стоплило през тези две седмици, през които не бяхме се виждали по женски.. Онда-та с големите червени сърца, спуснати от тавана, беше само наша, по женски уютна, топла, с аромат на кафе и все така стилна и шарена като чародейно магазинче.. Това не може да бъде кафене за всеки - тук можеш да усетиш атмосферата на мига, да затвориш очи и да се изпълниш с много добра енергия.. да подържиш чаша с топло амарето и да мечтаеш, да споделяш и да бъдеш Себе си..

Преди да отида на срещата, в трамвая, докато четях вдъхновяващата Луиз Хей и се изпълвах с добри усещания, погледът ми се спря на къщичката, която някоя явно детска ръка беше рисувала набързо върху рамката на прозореца на иначе доста стария и неподдържан трамвай... Някое дете, а може би тийнейджър беше нарисувало къщичка с пушещо коминче, прозорче и оградка.. надраскано набързо, скришом от всички други. Приличаше на моята къщичка, която рисувам всеки път в сърцето си като се размечтая за семейство и пълен с топлина дом - с пушещо коминче, вътре е топло и пълно с хора,които се обичат! Това е моята къщичка, която погледът ми намери най-случайно в трамвая, надраскана набързо... само за мен!

Вечерта след нашата "Неделя" и разговорите със сина ми за колко-е-важна-любовта-в-живота-ни, уморена след всичките приятни емоции и сериозни разговори, почиствах раницата му от пътуването.. Сред натрошените брускети, опаковки от изядени вафли и много непипнати мои сандвичи, правени от сънената мен рано сутринта, открих лист хартия под формата на картичка, написан на ръка, после размножявана... Зачетох се и бях развълнувана да прочета нещо мило, детско и истинско, което по обикновен простичък начин казва важните неща в живота - за Любовта, за отношенията между хората, защо лошите са лоши, защо добрите са добри... Сутринта попитах сина ми и той ми каза, че вчера, в студената мръзнеща събота детенце и неговия татко раздавали на улицата тези картички, които били нещо като разпространяване на любовта! Хареса ми посланието, представих си как таткото иска да зарадва дъщеря си и затова заедно с нея раздават картичката-подарък на децата по улицата! Значи този свят има бъдеще, спокойна съм като знам, че любовта търси начини да се изяви на този свят!

В тази картичка накратко се обяснява на вас, мили деца, какво е добро и какво е злина, кога и къде хората живеят в мир и кога във война. Пък вие като пораснете и понаучите още правилни неща, да можете сами да си подреждате и избирате нещата и приятелите, с които да живеете мирно и щастливо. Първо, да кажем, че мир означава хората да живеят спокойно и щастливо. Мир има само там, където всички хора са добри. Добри са тези хора, които мислят и правят неща, които са полезни за всички и не вредят на никого. Значи добри са тези хора, които искат всички да са щастливи...... където живеят добри хора, има мир и всички са здрави, радостни и щастливи. Там хората се учат и напредват с добри знания и умения всеки ден. Където живеят лоши хора, добрите са подтиснати и се преместват. Там всички живеят в страх, вражди, неприятности и караници, водещи ги до гняв и до войни. Лоши хора стават незнаещите, непознаващите доброто, свикнали и обикнали да живеят в злото. Те са станали такива понеже не са се напрягали като малки да се учат на добри неща, а оставяйки се на лесното и приятното, са привикнали към заблуди, водещи ги към злини. Добрият човек учи себе си и децата си на дела, развиващи добродетелите и укрепващи мира. наученото трябва да носи на хората единствено радости и никога вреда. човек както трябва да умее да се учи, така и да може да изрази правилно наученото и да го предаде на другите хора чрез: писане, говорене, пеене, рисуване, жестове и чрез дела, полезни на всички. Децата трябва да се учат на песни, стихове, поучения и дела, които са полезни, поучителни и да носят радост..... Игрите трябва да сприятеляват, а не да скарват. Трябва да махат припряността  на хората и да ги учат на търпение. Игрите трябва да изкореняват гнева и да изпълват с радост.

Бъдете ученолюбиви!

Картичката препиши, грешките й оправи и на добри деца я подари! 

КРАЙ