Светът се променя на всеки 20-25 години... С всяко ново поколение нещата се случват, изменят, движат, вървят напред...
Преди 50 години дядо ми щял да забие зверски шамар с опакото на силната си ръка на баща ми за всяка негова дума в израз на собствено мнение...
Преди 20 години, когато бунтът на хормоните в тялото ме караше да казвам смело по пубертетски и въпреки това все още плахо "Не!", "Не искам!", "Няма!", баща ми използваше шамарите и наказанията, макар и рядко, като вярваше, че ще ме вкара в "правия път"...
Сега... синът ми не иска да излиза на моя покана за разходка, защото "просто не бил в настроение" и аз искам да уважа това негово желания. За шамари и дума не може да става, наказанията трябва да са съобразени с чувствителната му душа и проблемът се изправя с понякога дълги, друг път не толкова дълги обяснения и разговори от моя и негова страна...
Преди 50 години баща ми тайно е харесвал някое момиче на село, но не му било позволено дори да си помисли да изрази мисъл на харесване пред някого...
Преди 20 години опитите ми да покажа чувствата си биваха спирани категорично от родителите ми, защото.... момичетата така не правят, момичето не се обажда първо, момичето не излиза само с момче, не прави така, не е прилично и куп още забрани с етикети, които още отлепям от съзнанието си дори и сега...
Сега синът ми е подкрепян да изразява чувствата си, да пише домашни работи под формата на писмо на тема Момичето-от-моите-мечти, да говори смело и без задръжки за това, че харесва...
Светът се променя и това е хубаво... Най-накрая Любовта има открит път да променя този свят, който спешно се нуждае от нея!
Няма коментари:
Публикуване на коментар