Запътувами се... запролети се, почти се залети, раззелени се, слънцето пусна на свобода горещи лъчи и светли дълги дни и моята скромна шарена къщичка ми се сторва вече тясна за мечтите ми. Терасата ми по сутрешно време е като космодрум за излитане на мечтите ми за лято, влюбване, море, пясък и нещо хубаво, специално, само като за мен... Представям си го, дори и думите ми бягат, за да го предам истински, но Душата ми познава това усещане или поне мъничко й се иска да го преживее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар