Отмятам лошо настроение, скривам мълниите в килера до следващия път, подреждам мисли и чувства, запрятам ръкави, зачиствам, заподреждам, присещам се, прави ми се баница. Обикновена, ама съвсем обикновена, от рецептата на майка, издиктувана по телефона през годините назад. Две яйца, половин кофичка кисело мляко, малко сода, сирене, мазнинка, кори - каквито има в магазина, голяма стара тава, пусната фурна, търпение за около половин час, още толкова за дремване на тихо, бърз айрян в стъклена кана, удоволствие да виждам мазните пръсти на сина ми и да пита има-ли-още-баница?
Присядам кротко, бурята в дните си отива, топля си душата с топла изпечена баница и си мисля за топлината въобще - от малките ни желания, от големите ни мечти, от изживените моменти, от влюбванията, от усещането, че днес има кой да мисли за теб. Печките в дома изпичат магията, направена от бели женски ръце. Но те поддържат и огъня, когато огъня в душата липсва. Трябват само едни кори за баница, сиренце, яйчица от свободна кокошка и фурна на средна температура. Другото ще го оцени мъжът в къщата. Мммм, колко е вкусно, може ли още?
Няма коментари:
Публикуване на коментар