Като за Добро утро малко майчини разсъждения...
"Намери ли си място?", "Има ли много хора в трамвая?", "Как се чувстваш?"... задавам си стандартните въпроси след неговото обаждане, че се е качил на трамвая на път за училище. Отговаря ми едносрично с Да и Не, чувствам се за момент излишна.. но само за момент.. И се питам ей-така, докато разтребвам масата от снощната му вечеря, докато оправям завивките му, в които вечерта е топлил вече източеното си момчешко тяло.. Кога ставам НЕважната в живота му, от кой момент заслужавам едносрични отговори на иначе дългите ми и подробни въпроси? Момчето се превръща в мъж? Това ли е ключовият момент в скалата на развитието му, когато не иска вече толкова гушкане пред много хора и има държане по мъжки с още по-кратките по мъжки отговори... От този малък мъж не ме заболява, не ме боли от бързото му тръсване на главата вместо Да или Не, от мълчанието му цели 20 спирки на една седалка с мен, от Вкусно ли беше яденето? с дълго мълчаливо взиране в Дисни-канала.. От този мъж не ме боли! Той е моя мъж, който започва да се държи наистина по мъжки!
Няма коментари:
Публикуване на коментар