Невъзможната любов по турски. Керим и Розата. Той - в затвора, очакващ копнежно нейните кратки задъхани писма. Тя - плачеща и много самотна, отгледала диво цвете в малка саксия за него...
Уморена, изтощена от много емоции днес разсеяно хвърлям поглед към сериалните емоции, раздели и любови. Тя с треперещи ръце му подава скришом писъмцето, тайно писано от сърце за него. Той с много любов й пише колко много я обича. Дълги влюбени погледи, треперещи от възбуда ръце, мечтаещи да се докоснат поне за миг, една хубава, платонична любов...
Как съм живяла до сега така? Как съм могла да забраня на сърцето си реки от вълнения и влюбеност? Спомних си за миг онези далечни години, в които очакващо изпращах писма до бащата на сина ми, онзи, който ми стана съпруг преди 12 години и същият онзи, който си тръгна преди много време... Тогава си шепнехме жадувани за влюбените ни уши думи и обещания. мечтаехме, обещавахме си бъдеще и любов заедно. Сега гледам 11-годишния му син, таткото отдавна си тръгна, отдавна шепти любовно на други женски уши, на мен отдавна не ми правят обяснения, че-съм-единствената...
Сега гледам чужди сериални емоции, припомням си едно време-някога-преди, гледам сина ми, топлещ тяло до мен на стария диван и мъничко му завиждам за любовта в сърцето му, за копнежа по нея, която стои на предпоследния чин от съседната редица, в сърцето си тайно й реди думи, обяснения и обещания и си я представя само като неговото момиче.
Днес й подари сърце - розово. Мисли за нея. Тайно, сред глъчта от многото емоции от последния учебен ден, той я е попитал дали ще е неговото момиче. Тя не могла да му даде отговор веднага, имала мобилния му телефон, щяла да му пише... Хубаво, сладко, влюбено, очаквано...
Колко отдавна моето сърце не е преживяло, изживяло и наживяло?!?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар