Природата ни вечно търси баланс...просто така е създадена по Божия план
Когато е студено, особено в неделя, си правя чай, за да се стопля отвътре...
Изваждам старите запаси от изсушени цветчета липа, от онези, които татко е набрал в слънчевите селски дни в началото на лятото специално за нас със сина ми, сушил е на вестник в празно-притихналите стаи на горния етаж на къщата ни на село, прибрал ги е грижливо, както само той го може, в торбички и с мисъл за нас. Както си го познавам, сложил ги е на сухо място в мазата, до щайгите с домашна лютеница, компоти и сладка, които ще пътуват до София в средата на септември...
Всяко едно от тези цветчета носи ухание на спомен от лято, слънце, топлина, грижовни ръце, селски дни, много детски смях под липата в училищния двор...
И сега, тези липови цветчета дават аромат на дневната ми в София, но ми дават и настроение на душата. Колкото и да ме обърква ежедневието с неговите големи-малки-нескончаеми тревоги и радости, има моменти, точно като този днес, в който се чувствам себе си, на топло и уютно с моята същност.. никакви търсения, никакви а-сега-накъде?
Има само липов чай, аромат на мед, топлина за тялото, безгрижни моменти за Душата
Неделя е, преди 36-ти рожден ден
Няма коментари:
Публикуване на коментар