Вече не мога да си представя Коледа без меденки.. Майка ми не ми остави традиция да запрятам ръкави и да правя със шприца меденки по Коледа, обаче мисълта, че из къщата ми ще мирише на сладко печено, канела, ми създава усещане за зимно очакване на празник, на нещо хубаво, вълшебно, съкровено, чакано, по детски чисто... Печенето на меденки ми създава уюта на дом - дом, който исках да имам в годините си и от който не съм се отказала в годините. Той си стои там, някъде из мечтите ми, чака стечение на вселенски обстоятелства, за да се реализира... А аз дотогава ще пека на домашната си печка домашни курабии.
Първият ми опит за меденки направих преди няколко седмици, по необходимост. Синът ми участваше в училищен предколеден базар и трябваше майките да наизвадят стари рецепти от прашясали стари тетрадки и готварски книги на по векове, да пуснат фурните, да запретнат престилки и да правят сладкиши, курабии, кексове и меденки из облаци пресято брашно, яйца, разбивани с миксер и всевъзможни формички за курабии...
Предупредих две седмици преди събитието приятелки и колежки да дадат изпитани рецепти за сладки... нали като първи опит поне трябваше да се поупражня няколко пъти, докато наглася вярната доза и време за печене. те наизвадиха всякакви интернетски блогове с коледни курабийки с вид за списание Good Food. Трябваше ми нещо съвсем по домашному, с леко нескопосан вид, никакви меденки с авокадо, настъргани портокалови корички в крема за мазане и разни екзотични готварски подсладители и добавки, които трябваше да поръчвам онлайн от друга държава. Трябваха ми семплите курабии на баба, тези, които и майка ми печеше понякога в неделите в светлосиния си пеноар на баклавички в онези далечни години..
Така и не се стъкмих да направя няколко предварителни опити, успях направо за генералната репетиция ден преди училищния базар. Исках, наистина много исках да създам обстановка за сина ми да правим експерименти, да се смеем, да хвърчи край нас брашно, масло и шоколад, да се мажем по ръцете, престилките ни да са брашнени и подсладени с пудра захар... Но се получи изнервено викане и припряност от моя страна и плахи молби от негова страна ако-може-поне-да-разбие-яйцата-с-миксера... Тави на куп една върху друга в тясното кухненско пространство край фурната, хартии за печене, брашно, ох, ще стигнат ли тези продукти, колко се пекат, това ли е нормалния им вкус, а цвят на изпичане?! така е всеки първи път..сега, няколко седмици след това меденките мога да ги направя и със затворени очи и за половин час да напълня кутията за бисквити.. но тогава беше първия ни опит, който по стечение на добрия късмет, излезе сполучлив и се продаде на следващия ден още по-успешно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар