В неговите ръце

Снимах ръцете му. Тези ръце ме прегръщаха. Обичам топлината им, силата им, енергията им. Дават ми любов, носят ми щастие, подаряват ми усещания, че съм обичана, единствена и само аз. Не само, когато го видя, а дълго после, след това...

Нареждам мислено в редица мъжете в живота си, с които е било предречено да се срещна в този живот - за дълго, обречено, кармично и тези, които отдавна са си взели и спомените, и мислите по тях и са в нечий друг живот на друга жена, в моя отдавна не топлят място из сърцето ми. И осъзнавам, че съм срещнала сродната си душа. Моята душа я позна, разпозна я сред всичката човешка суета и прозаичност на човешките взаимоотношения. 

Нещо в мен трепна още преди да съм го видяла на живо. Познанство от предишен живот? Едва сега започваща кармична одисея през животите напред? Без никаква идея за висшия план на съдбата.

Осъзнавам, че съм срещнала сродната си душа, така близка на сърцето ми и тъй далечна във физическото измерение. И това ме изпълва с благодарност към Вселената за всеки подарен ми миг на любов от него! А можеше да се разминем някъде в пространството и времето...

Отдавна не ме е прегръщал, отдавна не съм усещала мириса на кожата ми, отдавна не ме е държал за ръка... но мисълта за него ме изпълва цялата във всичките онези сиви дни, в които никакъв физически огън не може да стопли сърцето ми. Остави в мен усещането за обич, любов, благодарност и за мен самата като обичана жена.

Моята сродна душа не говори моя език. Изпратени сме на тази земя, за да не говорим един език, но душите ни толкова се познават, че разбираме думите си без да са изречени.

Разтапям се от силата на ръцете му. Тези ръце са единствените, в които съм се чувствала обичана! И за това не са нужни думи. Всичко е само усещане, дълбоко истинско , познато от миналото, копняно и търсено...