Липсват ми Коледните дни на село от моето детство. Още си спомням моментите, в които сутрините се скривах на топло на стола в кьошето до печката, свивах краката си, обути с бабините терлици върху щайгата, пълна с нацепени дърва и ми беше хубаво.. Не знам дали тогава съм осъзнавала дали ми е било хубаво, че тези моменти ще са много специални години след това за мен, но още мога да затворя очи и да се върна с всичките си сетива в онези мързеливи почивни дни отпреди много, много години... На печката къкри голямата тенджера със сутрешна картофена супа, във фурната се пече свинското за обяд, над бюфета втасват няколко тави с питки... Малката стая с нисък дървен таван, голямата маса, много столове, пуснатия телевизор с празнична програма, топлината от печката на дърва, запържения боб, притичването до външната баня за секунди, смразена от зимния студ, кучето, вързано на двора, скрило се в къщурката си, много сняг и мирис на пушещи комини и изгорели дърва...

Толкова са живи тези мои спомени, носят ми хем радост, като малко бягство, цели 20 години и отгоре назад, хем могат да провокират сълзите ми, че всичко това вече го няма и никога няма да го преживея отново...

Майка ми сега прави баници за внуците си,  става сутрин рано, за да нахрани всички навреме, из апартамента се разнася миризмата на печен чумлек от фурната, масата е голяма, столовете също са достатъчно за всички, има  вино, пуканки, ошаф, сърмички, запалена свещ..

Дано и аз след години създам за внуците си спомени за топли коледни дни, за да могат понякога да избягат в тях от всичко навън...