Неделя, трети ден ваканционно, аз обаче още търся безгрижното усещане за неправене на нищо, дълго висене пред Фейса, дълго четене на книги за душата и какво-да-правя-днес. Ваканцията влезе в къщи официално отпреди 3 дни. Неофициално е от април месец. Със сина тайно поглеждаме закования на стената календар с тримесечен план, скришом броим дните до началото на юни и всеки си прави неговите си планове за лятото.
Купища неизгладени простори с лятно изсъхнали дрехи, волно вели се на слънце, топъл вятър и на шарени щипки. Две обещани курсови работи и една близо 100-странична диплома очакват моя поглед от седмица в компютъра. Неразтребена къща и с много разпилени дреболийки навсякъде, разлетели се, безгрижно оставени от мен, от сина, пак от мен...
След многото сутрешно четене на моите си книги сред зелена софийска тишина и търсене на все хубави усещания някъде вътре в мен, си казах, че днес е моя ден. Трябва да си го подаря! Не ме спря препичащо слънце, колко-далеч-е-"Неделя", поредното странно тийнейджърско мълчание от страна на сина, с-тези-10лв.-не-бих-ли-могла-да-си-купя-спирала-за-очи...
Никакви такива! Никакви оправдания! Само аз и сина, отдавна забравили да седим само двамата и да си говорим.. за нас, за приятелката, за мечтите му, за предстоящото лято при тате, за...
Моят вече петокласник не забрави да вземе със себе си и торбата, пълна с шарени настроения. Ту мълчеше, ту гледаше безразлично навън, ту се поразсърди, че се меся в избора му на торта, ту ми каза, че ме обича, ту пърхаше от радост... Прилича на мен... Баща му ще получи за лятото едно малко мое продължение в мъжки вариант! Значи няма да му липсвам след неговото признание, че съм единствена в сърцето му през многото години раздяла и след многото жени в живота му! Само дали новата приятелка на тате ще е доволна?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар