Моят най-голям учител до сега в живота ми е в дома ми за 2 дена...
И ако съм си мислела, че през лятото съм постигнала равновесие, хармония, открила съм правилния път, елате да ме видите точно днес, в този момент... не спирам да ям бисквити от сутринта, уж да чета за изпити, а пък през 5 минути ходя из стаите и търся нетърсени неща...
Бащата на сина ми дойде у нас, отби се за малко в живота ми и пак ще си тръгне утре. По-слаб, по-състарен, по-далечен от мен. А уж бях намерила себе си тези месеци, стъпих на здрава основа, чувствах се сигурна и с път пред себе си...
Когато говоря с него, не зная коя от всичките милион роли играя в момента с него. запазих този репертоар от годините назад в съзнанието си, за да мога да се чувствам предпазена. Ту искам да ме хареса отново, по онзи начин, по който ми казва, че съм единствената, ту съм готова да се пременя в дрехата на блудница и да бъда сладко-отмъстителна с поглед, думи, жестове...
Ето затова ходя из стаите и хапвам цял ден бисквитки с ненаситна страст.. Защото точно сега и точно в този момент моето минало застава отново пред мен и ми смигва ехидно.."Хайде да те видим сега, скъпа моя, нали стъпи на здрава основа?! Нали тръгна напред, нали се освободи от него в онези топли августовски утрини в градинката на село, когато визуализира скъсването на нишките с него?!"
Докато му поръчвах по телефона какво да купи за вечеря, той изпусна едно обръщение към мен.."Мило, нали знаеш, че..." мозъкът ми, точно като онези супер хай-тех компютри засече вируса, думичката, обръщението, което беше излишно в нашите отношения на наложена сивота и изкуствено безразличие.
Коя дреха да облека днес за Душата си след това заблудено-изпуснато обръщение - на студената безразлична домакиня, на сладката и безгрижна кокетка, на сладострастната бивша съпруга, за която може би още копнеят... всъщност, защо не си бъда Аз, тази, която съм в момента - четяща "Любов" на Елиф Шафрак, обичаща повече себе си отпреди години, по-мълчалива и по-изслушваща... търсеща връзката си със Себе си, събрала и лепяща частите на моето Аз, оцеляла и опитваща да прави първи стъпки със самата себе си след дълги години изпепеляващи търсения, любов, развод, раздяла с близки хора, депресия... Аз съм това, което съм точно сега и в този момент!
Няма коментари:
Публикуване на коментар