Розово ми е...

Само дето нямам розови очила. Всичко ми мирише на рози. При мен е сезонът на розите, въпреки че природата им е определила друго време.

В банята имам душ-гел, ухаещ на рози. Купих го най-спонтанно в една кратка обиколка в един от Мол-овете лятото. Беше ми хубаво, флиртуваше ми се, радвах се на лятното слънце, направих си подарък... как да не заобичам лятото?

По съвет на Шубра Кришнан от "Книга за женския комфорт и тяло", когато се радвах на август на село, си направих моя, лично приготвена розова вода. Ползвам си я със здраве вече втори месец и не мога да се наситя на аромата на роза. Розата, чиито листенца дадоха аромат и живот на дестилираната вода, разцъфна пред погледа ми в градинката на мама. Радвах й се всяка сутрин, когато природата й зовеше да напъпи и разцъфти. Извиних й се, когато внимателно откъсвах венчелистчетата й, за да дадат аромат на очакващата ги чиста вода. Спонтанно добавих и клонче розмарин, който растеше не по правилата в зеленчуковата градина, а в компанията на цветя в цветната градина.

Оставих водата да бъде погалена от слънцето. Сложих бутилката на тревата, за да поеме положителна енергия и зачаках с нетърпение да се извърши магията на приготвяне на розова  вода. Всъщност, на село, сред всичко живо там, стават малки и големи магии. Стига да имаме сетива да ги усетим, да ги почувстваме и да ги последваме.

 

Друга роза от градинката на мама беше в своя край, листенцата й падаха вече прецъфтели, дали аромат и красота на своята първосъздателка. Когато пристигнах на село в началото на август, тя вече прецъфтяваше... Тогава Денис Лин ми даде съвет в обожавана от мен "Благословията и мистерията да си жена" ~ направи си вълшебна свещ, изпълнена с любов, очакване, копнеж и силата на розовото~ Свещта се пали по пълнолуние, с желание за положителна промяна и влизане в живота на много любов и съкровени моменти.

Нямаше как да обясня на майка и татко какво правя в кухнята над горещия котлон с вряща вода и разтопен восък. А и, какво за Бога, правеха тези листа от роза в купичка на масата за хранене?! Издебнах момент, в който бях съвсем сама, припряно за няколко минути изпълних всички стъпки от направата на свещта. Направих й форма на сърце - на моето сърце, което да се изпълни с розово, аромат от вълнуващи моменти и много надежда. Вечерта, тъкмо по пълнолуние, си дадох моите желания на Вселената. Вярвам, че ги е чула! Защото всичко в розово, окъпано от топлина, копнеж и очакване, не може да не даде резултат! Какъвто и да е, вярвам, че ще е положителен!