Петък вечер, от години не ходя никъде по това време, гледам като една добра домакиня турския сериал от 20ч. с чаша вино, след това се ровя из над 80те канала на кабелната, мързеливо излегната на стария диван... синът ми е на вълна "Мамо-това...", "Мамо-онова...".. Слушам го разсеяно, пък искам цялото ми внимание да е към него...
Още на първата чаша с вино, стабилно разредена с газирана вода, искам гневно да напиша петиция да забранят турските сериали! Със закон! Никакви други такива... Може ли така силно и болезнено да достигат болния нерв на Душата ми... И там жените плачат, изневеряват им, носят пантофи из вкъщи, викат си една друга "како", обаче като гледам само с какво любов мъжете им предлагат да са единствените в живота им, да споделят заедно дните и нощите ... ами не съм съгласна да гледам това само през стъкло, все едно съм в аквариум - хем знам, че съществува, хем е на една ръка разстояние и си остава иззад стъклената преграда недостижимо, жадувано, мечтано...
Ще гледам "Cartoon Network" по предложение на сина ми - има полза и за двама ни - той се превива от смях, а пък аз напрягам слух да чуя позната думи на английски...
Няма коментари:
Публикуване на коментар