точно днес, по съботно - мързеливо ми се пътува..отново...
В мечтите го правя, но нали знаете, и физическата част от мен иска да съпреживее това удоволствие за сетивата и Духа...
Днес се размечтах за малка, кокетна количка, втора употреба, червена на цвят, в която да метна малка чанта, сина ми, добро настроение и да тръгна към Родопите... Пътува ми се към Родопите, пълни с вълшебства, енергия, тайни и много отговори на моите екзестенциални въпроси...
..за да усетя мистерията на присъствието на нимфи, вакханки, Евридика и нейните приятелки, енергийното присъствие на великите траки, местата по стъпките на Орфей, да се изкатеря на Перперикон и да посрещна изгрева, да привествам създанието си, да усетя как енергията на Земята ме изпълва, та едва да мога да си поема дъх...
очите ми да обхванат цялото великолепие на есента, изгрева, деня, сътворението, зеленината на близките върхове и необятната гледка на Широтата...
слухът ми да се радва на тишината вътре в мен и на Вселената...
Душата ми да се радва на цялото великолепие от усещания!
Мислено вече съм там, тялом съм в удобния стар фотьойл...

Снимките направих в далечната в спомените ми 2007 година, когато скъп на сърцето ми човек ми показа цялата тази магия, наречена Перперикон. Енергията от мястото и неговото присъствие направиха магичен онзи септемврийски следобед преди 4 години. Видях се на снимките, които той ми направи и по-млада, и по-сияеща, и по-наивна, и по-влюбчива, и по-вярваща в хубавите неща. Явно сърцето ми жадува да посети отново тези мистични места, за да се почувствам като в онези времена, преди 4 години. Дори и да изкача върха както тогава с шикозните ми нови сандали на висок ток от Salamander...
Иска ми се да ги видя отново през онези мои очи, с онова мое сърце!