Докато подгъвах страниците на лъскавия брой на любимото ми готварско списание, за да ни е по-удобно със сина ми да плагиатстваме лесната рецепта на плота в кухнята, неволно се загледах в няколкото стари готварски книги, които пазя на втория стелаж на кухненските ми шкафове. Рецептите отдавна не са готвени, книгите отдавна не са отваряни, а и отдавна не са в стил Да-готвим-зелено-и-здравословно. По-скоро са ми като аромат от отминалото детство, когато замечтано отварях лъскавите цветни картинки като за онези далечни времена на 80-те и най-вероятно съм мечтаела... За какво, нямам ни най-малка идея, но ми е останало хубавото усещане докато отново разтварям скъсаните и пожълтели страници.
Между тях намирам скъсани листи от тефтер, набързо надраскани рецепти, някои написани и върху салфетка, която едва ли ще издържи да носи спомен за моите внуци, рецепти за кексове, още по-бързи такива, прасковки, реванета, локумки, бързи баници и няколко забравени плика със стари адреси и първите опити на майка ми от онези години да спазва диета според циклите на пълнолунието.
Става ми топло, докато отварям тези стари спомени. Само една книга, много разхвърчани листове, оръфени от многото разтваряне и многото местения през годините назад, няколко рецепти, задъхано надраскани с почерка на мама и се чувствам така хубаво, като в онези мои далечни детски години. Спомените за ваканциите на село, за неделите, когато се въртях в кухнята и миришеше на току-що опечено руло и на мармалад от шипки, за първите ми харесвания в 5-ти клас, за морето, за по-младите ми майка и татко, за брат ми - тогава рус и буен, сега голям и мъдър. Върнах си едно мое аз, което ме притопля в дните, в които се чувствам голяма, непораснала, не като за този свят. Обичам сладкото на тези усещания.
Някъде по листите в старите мамини тетрадки, пълни с рецепти и бързи вкусотийки намирам моите си малки мечтания, изрисувани принцеси с прически, колиета и бухнали кринолини, модерни мацки с големи обеци и някакви влюбени незрели мечтания по Том Круз. Откривам и стари абонаменти за руски списания, телефони на хора, които може би вече не са на този свят, стенографирани кратки записки за работата на майка, стари билети, рентгенова малка снимка от отдавнашен преглед, стари тегления от тотото, първите ми опити да рисувам модели и да правя първия си подпис. За синът ми това са само стари листи, почеркът на баба и защо-книгата-е-така-скъсана! За мен са една част от мен, от едно друго мен, което никога няма да се върне, но което винаги ще ме топли.Дали да не направя пилешка супа по рецепта от старите страници - с много запържен лук, бульон от кокошка, много фиде, моркови и застроена с яйце и оцет? Никакви бульони от кубчета, без-запържвания и колко калории има в една купичка?
