Вярвам! Благодаря! Обичам!

Христос Воскресе! Воистина Воскресе!

Вярваме ли във Възкресението? Вярваме ли в малките чудеса, които се случват всеки ден в живота ни? Вярваме ли, че в Доброто, в Началото, в Първоначалната добра Енергия, във Великото сътворение и движение на Вселената? Вярваме ли в чудото на живота, в живота след това?  Или ни трябва Чудо като от сцена на мега-холивудски филм, гръмотевица, разцепваща дърво на две или появата на Свръхсила някъде из тъмните трещящи облаци, идваща на огнена колесница при лунно затъмнение?! 

Същите въпроси са си задавали преди хилядолетия нашите милион пъти пра - пра баби и дядовци преди нас... 

Бог изпратил на Моисей Десетте Божи заповеди в планината Синай в Египет, а хората му, докато чакали разговорите  му с Бога, набързо обърнали мислите и чувствата си към нещо по-практично и си направили Златен Телец,  закланяли се на друга сила... И въпреки Божията заръка от 10 ясни и точни правила "Аз съм Началото, не вярвай в друго освен Мене, Не убивай, Не прелюбодействай, Не пожелавай...." хората тогава и после загубили някъде пътя към себе си, помислили се за вечни,  виждали само това, което очите им виждали, чували само това, което искали и тези, които вярвали в Истината, в Началото, във Силата на Вселената били гонени, измъчвани, линчувани...

Вибрациите по Земята се нуждаели от Прелом! И Той дошъл с Божия Син. Бог, Началото, Центърът на всичко изначално отново е трябвало да въздаде Вселенски ред  заради липсата на Вяра, положителна Енергия и Любов в онези  далечни варварски времена отпреди 2000 години. Вечната Сила, наречена Бог материализирала Свещена Енергия в Своя Син и го изпратил на Земята, за да проповядва "Аз съм Пътят и Истината, и Животът",  "Обичай ближния си така както обичаш себе си", да говори за Любов, братска обич, търпение, зачитане на Другия, отношение към Себе...

Пътят бил избран още преди идването Му - да проповядва "...който има уши, да чуе, който има очи, да види...", да прави чудеса "Стани и ходи, нека бъде според Вярата ти", "Ако имате Вяра колкото синапено зърно, ще речете на тая планина: Премести се се оттук и тя ще се премести...", "Искайте и ще ви се даде..."

И пак същите тези дребни човешки създания, заради които Той даде живота си, го изправиха на Кръста. Иисус е знаел за горчивата Чаша, която е трябвало да изпие в името на Спасението на мен, на теб, на всички преди нас и на всички след нас. Човешкото в Него се обадило, затъжило в Гетсиманската градина "Отче мой, ако не може да ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята Воля." (Мат. 26:42)

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден, който не вярва вече е осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син."  Йоан 3:16-18

Иисус дойде и премина през всичко това заради мен, заради детето ми, заради неговите деца, заради теб, заради всички нас и просто остави посланието Повярвай! Обичай! Моли се! 


Защото ако не вярвам в Сътворението, Раждането, Възкресението и Силата на Вселената ще заковавам пирони в тялото на Сина по същия жесток нечовешки начин, по който преди хилядолетия мои пра-пра-пра деди са го направили!


От мен се иска като се събудя да благодаря за всичко, което имам и което нямам точно в този момент от Пътя си, да се усмихвам, да казвам добри думи на вдъхновение и обич, да прегръщам, да обичам, да мисля с хубава енергия, да се смирявам, да готвя за любимия човек, да вярвам, да прощавам, да завивам детето си вечер с любов, да искам и да заспивам с чисто сърце! Повече няма! Другото Вселенската Сила, Началото на всичко видимо и невидимо го прави! 


Благодаря, че съм тук и сега! Че навън има облаци, че утре ще има слънце, че днес е така, а утре - по-хубаво! 

БЛАГОДАРЯ! ВЯРВАМ! ОБИЧАМ!

Да бъде според Волята Му! 

Христос Воскресе! Воистина Воскресе!