Как искам да не го боли, да му спестя това разочарование....

Синът ми е влюбен в своя съученичка. Играта не се променя..и на 11 години, и на 21, и на 31 години и отгоре.. Все същата - аз обичам теб, искам да ме забележиш, да ме обичаш, а ти не ми обръщаш внимание... Познато, до болка познато...

Оставих настрана учебниците, седнах до него, поех дълбоко въздух и исках да лекувам с думи страдащата му 11-годишна душа. Разказах му за това, че понякога хората не се намираме от първото ни харесване... че животът ни предлага занапред по-добри възможности и често това, което си мислим, че не можем без него сега, се оказва най-погрешния ни избор.. че тепърва ще се влюбва и в него ще се влюбват и то ще бъде взаимно, споделено, най-хубаво...

Моят малък-голям мъж, застанал пред мен с рошавата си израснала коса ме гледа тъжно, разбиращо и въпреки всичко си иска нея, неговата Жулиета. Не приема никоя друга! Обеща си да гледа всяка вечер мач с чипс в ръка, за да стане мъж, най-вероятно това ще бъде и причината тя да го погледне.

Извади ми от джоба скъсани парчета от писмото-обяснение, което беше писал до нея с копнеж вчера. Другите части липсват, от яд днес скъсал писмото си демонстративно пред нея, май се оказва, че и пред целия клас, после скочил няколко пъти върху писмото, за да успокои разочарованието си от нейното Не! и после скрил остатъците в джоба си... Извади ми ги ... 

Играта наистина е същата ... и на 11 години, и на 21, и на 61 години... все същите.. 

Ще ми станеш ли гадже? 

Не, не разбра ли, че харесвам друг!? 

Но аз няма да се откажа от теб... 

Ти не ме познаваш... Кога съм родена и коя е фамилията ми?! 

Той иска тя да му принадлежи - само и единствено на него, а тя иска да бъде сигурна, че той наистина я познава и обича истинското нейно Аз.

Как да му обясня, че никога няма да е застрахован от болката, която изпитва в момента?! Че тя остава същата в годините напред и дори нараства с годините и ръста...

Как да му кажа да не го боли, когато същото това мое женско сърце е свито от същата болка? 

Как да му дам разумен съвет, когато вътре в мен има женско разочарование, гняв, болка...

Прегръщам го и му обещавам, че един ден всичко ще е наред! Сърцето му ще пее от любов, ще се чувства щастлив и изпълнен... пък дори и изборът му да не е сегашната Жулиета.. Как ми се иска и на мен да ми обещаят това!