Ваканция! Ура! Не готвя, не чистя, няма ранно ставане и аларми на телефон за 6,30 сутринта... Няма Изми ли си зъбите? Хайде, обличай се, трамваят не чака! Учи-не-се-разсейвай! Дай да проверявам задачите! Прочети ми урока! Моля, без пазарлъци!...
Има само лекции и няколко учебника от по 600 страници, чакащи съсредоточения ми поглед, изоставени чаши от вчерашните ми кафета по масата, книги Как-да-заобичам-тялото-и-себе-си, разпилени гримове от излизането по-предишния ден, ходене по халат по цял ден, мързеливо тътрене на пантофи, вдигнати крака на дивана и отново стотици страници учебници на мъдри професори по право... Боже, не ги ли е мързяло да пишат, така както мен ме мързи да чета?!
Дали ме домързя толкова много или наистина си дадох двуседмична ваканция на скромните си кулинарни умения, но повече от пържени картофи не пожелах да направя в малкото свещено мое кухненско пространство...
А дали магията на пълнолунието тези дни или някаква малка дяволита женска енергийка ме завладя, но днес, точно днес исках да опитам нещо семпло, простовато, топло заради хлада навън, с мирис на босилек и мек зехтин за благост...
Содените ми питки са най-най-най-обикновено пълнозърнесто брашно, сода, шиптяща в оцет, хладка вода, сол, малко захар за сладост и много усещане, че се случва чудо между пръстите ми. Нямаше мекотата на шупналото от мързелива мая тесто, но беше толкова естествено, семпло, раждащо... 30 минути в загрятата фурна, босилек за аромат и кратко обикаляне на нивката, бърза зелена салата, изоставена в хладилника от няколко дни, но запазила свежестта и хубавото зелено на бухналите си поли... Една от най-хубавите ми семпли вечери! Само аз, постен хляб и домати с босилек...
Няма коментари:
Публикуване на коментар