Умората от среднощните творчески палувания с великденски шарении, пиленца, конци и ножици си казва думата... Плаче ми се... по същия отчаян по детски-съкрушаващ начин, по който синът ми плаче, когато падне и обели коляно и само мамината ми целувка и силна прегръдка може да го откаже от по нататъшни големи топли сълзи. По същият начин и на мен, 36 годишната майка ми се плаче в прегръдките на моята майка...
С годините общуване и липса на такова и двете установихме, че колкото много си приличаме, толкова и много се различаваме.
Тя - топла, внимателна, обгръщаща, свита, плаха, притеснителна, чувствителна точно както изглежда на черно-белите снимки от нейното детство отпреди повече от 50 години.
Аз - категорична, горделива, остроумна, на всяка чужда дума - с готова моя реплика, нетърпяща компромиси, изтърпяла всякакви такива по неволя, но също толкова чувствителна като моята майка.
Двете само се различаваме по начините, по които изразяваме своята чувствителност. Майка ми - по най-разбираемият начин за света - с плахост и стъписване в погледа, аз - с най-неразбираемият от околните път - с още повече лед, лоши думи и високи огради около мен. Но душите ни са по един и същи начин раними, по женски страдащи. И няма начин - гените ни са едни, кръвта ни - наполовина еднаква.
Дано не пропускам моментите, в които сърцето на детето ми отчаяно се нуждае от мамината ми топлина, окуражителни думи, малко носни кърпички за попиване на топлите горчиви детски сълзи и няколко минути в моята прегръдка.
Дано не ги пропускам така, както моята майка пропусна този момент днес. Не разбра колко отчаяно исках да се гушна в разговора ни в нея, дори и от стотици километри разстояние в двете крайни посоки на страната ни, да й поплача горко и да намокря рамото й с отдавна отлежаващите в душата ми сълзи... Защо и този път не се получи, майче?! Трябваше да готви - посреща моят син, нейният първороден внук от дълъг път и наистина много иска да го зарадва с нейните бабини пържени картофи, печени кюфтета и набързо приготвен крем-карамел само за него.
Дано тя не пропусне моментите, когато той поиска да поплаче от тежащото на момчешката му гордост Тя-не-иска-да-сме-гаджета! Харесва-друг! Знам, че тя има носни кърпички наблизо за такива моменти... Спокойна съм като майка за детето си, моята майка е при него. Избърсвам моите сълзи... и отстъпвам на сина правото си на прегръдка в ръцете на мама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар