Купих филца преди време, в онези студени дни, в които шапката, ръкавиците и шаловете се носеха задължително. Исках да е в най-шареното на дъга - предизвикателно цикламено, дръзко зелено, искрящо оранжево. Знаех си, че ще правя великденски пернати - я някоя шарена кокошчица, снасяща великденски яйчица, я пиленце на шарени точици или наперен великденски петел с жълт клюн. Оставаше само дръзновението да извика вдъхновението и зачаках...
Ден, седмица, влюбих се, потъгувах, разлюбих набързо, харесах котки, изправих стойката, видях неща в живота си, за които преди нямах очи, Великден наближава все по-осезаемо, а нито помен от вдъхновяващ момент! Филцът искреше пред очите седмици наред. Бях го сложила срещу дивана. Мързелив поглед при вечерни паузи за реклама и той пред мен - шарен, напомнящ ми "Хайде, къде ти е вдъхновението?!? Великден чука на вратата!"
Познавам вече това усещане, което ме кара да оставя безвъзвратно всичко на момента и да седна с ножичка, лепило, игла, шарени конци и шаблон и да създавам моите си неща. То ме споходи след полунощ. Ще правя великденски цветни филцови пиленца! Това е! Лудо, щуро, среднощно...
Приключих работа точно за сутрешното изпращане на сина ми за последния предваканционен учебен ден! Успях! Ще зарадваме няколкото 11-годишни кокетки в класа с шарени великденски пернати! Само дано не се скарат коя кой цвят да притежава.... Женски ни работи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар