Някоя сутрин слънцето се заиграва с мен... Дали ме вижда, че съм на път да се нацупя за нещо дребно, несъществено и да го мисля цял ден, но ми смигва готино и закачливо. Ето, вчера дори се опита да вкара дворното дърво в дневната ми стая. Направи му сянка и ми почука с нея по щорите Виж мееее! Какъв прекрасен ден! Подарявам ти го! За теб е...
После поподскача между капките по водната чаша, поподърпа цветенцата по нея, подръпна дървената ми котка, стояща на пост до прозореца с векове, погали цветовете на малката циклама, поигра около час в стаята... После отиде да щурее по други съседски щори, да пощипва други котки по прозорци и первази...
И така - всеки ден напоследък ...
И така - всеки ден напоследък ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар