Не съм изневерила на Атина, моя град. Липсват ми и палмите, и залезите над Пирея, яхтите в морето, крайморския булевард, и гъркините с развети коси на моторите... Но Бурса е градът, в който намирам любовта си. Половин ден разходка из шумните пазари и хладните Мол-ове и вече знам, че и тук ми харесва.
По обяд вече потъваме из безкрайния истински пазар на града. Не мога да опиша усещанията от всички миризми, шумове, гледки. Трябва да отидете на турски пазар, за да усетите с всички сетива модерно-ориенталския отпечатък навсякъде. Дантели, прекалено много шарении, мъниста, ярки цветове, безбройни магазини за шалове, с които повечето местни жени забраждат косите си в най-различни цветове на дъгата в крак с модата. Магазини за модерно бельо се конкурират с магазини за корсети и дълги женски шлифери, така носени тук. Много магазини с прекалено натрюфени за моя вкус, по ориенталски натежали от изкуствени алтъни и брокат луксозни рокли за сватби и всякакви официални поводи. Най-интересно ми беше кой купува обувките на висок, наистина прекалено висок ток. Едва ли са жените в дълги шлифери и шалове. Моята спътница ме опровергава веднага. Тези обувки се носят на официални тържества и събирания и много жени си ги купуват. Тук винаги има поводи за носене на тези атрибути. Заинтригувана съм. Съвсем се обърквам заради ограничените ми познания за мюсюлманския свят и ежедневието на жените тук. Съвсем не скучаят явно. Мъничко завиждам.
Всякакви търговци ме канят на тяхната сергия, на техния щанд, в техния магазин. Предупредена съм строго да не се усмихвам от любезност. Доброжелателният ми отказ с усмихване към някой търговец може да се изтълкува различно от отсрещната страна. По навик и неволно подарявам няколко от моите си хубави усмивки на няколко мъже.Свиквам да подминавам търговската покана едва след няколко опита. Викове, крясъци, бутане, трудно разминаване с много купувачи. И никакъв страх в мен, че точно сега и точно в този момент, докато разсеяно оглеждам изложената стока, някой мераклия ще ме поощипе по задните ми прелести. За разлика от истанбулския Капалъ чаршъ преди две години, където бях в почти истерично състояние от евентуално случване на нещо подобно като неприлично действие, предварително дочула легенди за турските мераци и тяхното изявяване в пощипване на жените. Сега съм вече спокойна, но пък осъзнавам от ясно, по-ясно различния ми вид на неместна с бялата си ленена пола, прилежно прибрана под ленена риза в зелено и пуснатите ми дълги къдрици на воля. Чувствам се хем различна, хем хубава. И за малко да си купя шал, ей-така, за сувенир от този голям азиатски град, с който местните жени налагат мода в този тип облекло.
Новият турски хит на Емир отвсякъде проглушава ушите ми, иначе свикнали на софийска гюрултия и градските високи децибели на милионната ни столица. След два часа шарени звуци, търговски крясъци, най-усърдно приканващи за покупки, още по-шарени дрехи, обувки, чанти, подправки, бутане със стотици купувачи и айляци из пазара, имам нужда от кафе. Хубаво нес-кафе с мляко. Не изневерявам на вкусовете си. Двете с моята придружителка намираме тихи масички насред малко площадче в зоната на огромния пазар за дантели и плетива. Малко фонтанче издава галещи за ушите ми звуци, а златна рибка тайно ме приканва да си пожелая нещо съкровено. Пожелавам си го наум и тайничко й се усмихвам. Отнякъде изниква младеж на годините на сина ми, на който поръчваме кафето и чая. По същия начин потъва някъде из малките дюкянчета наоколо. Въпреки старателното ми оглеждане, така и не разбрах къде се прави кафето и чая. Край мен продавачи се излежават по столовете край магазинчетата. Навсякъде има плетива, ръкоделия и турско везмо. Туркиня насреща дъвче парче тестена закуска в очакване на клиенти и разсеяно гледа в лаптопа си. Wi-Fi на телефона ми регистрира над 20 интернет потребители наоколо. Толкова ми харесва спокойствието тук, че трудно ставам от удобния стол след половинчасовата почивка.
Трябва да си взема нещо за спомен. Нещо красиво и безполезно, което да ме усмихва във времето, когато разходката из турския пазар и пътуването до Бурса ще останат назад във времето и в моите спомени. Последно малко магазинче и категорично посягам към малка възглавница в наситен червено-винен цвят с бяла бродерия. Разбирам, че това са възглавнички, които се подаряват при раждане на бебе. От дюкянчето изкача младеж на има-няма 5 години и почтително ни приканва да купим, докато майка му говори дълго и яваш по мобилния си телефон. Прибирам грижливо опакованата ми възглавничка и съм готова да приключа с днешното дълго пазаруване.
Пазарният ден завършва в крайградската зона с мързеливо обикаляне на ИКЕА и Карфур и дълго кафе на завет във ветровития петъчен следобед. Очаквам приключването на работния ден и срещата ми с него. Този, заради когото дойдох тук. Усещам вълнението си от предстоящите ни няколко дни заедно край морето. Дори не се заслушвам какво си говорят моята спътница и мъжа й. Отпивам кафе, разсеяно хвърлям погледи наблизо, мисълта ми е с него. Вярвам, че и неговата е с мен в този момент. Дори и кафето ми е с голямо сърце. Вселената ми намигва и сякаш приятелски разбира вълненията ми на влюбена жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар