Няма значение. Любимата ми дума на турски. Звучи ми звучно, напевно, че дори и красиво. Сякаш ми пасна. Значението й е също толкова необходимо в най-различни ситуации. Хубаво е да си я повтарям по-често. Fark etmez.
Без да съм поканена, съм гостенка на две турски сватби през уикенда. Хотел Атамер край Гемлик. Явно е избрано място през топлите месеци за брачни празненства. Красиво, романтично, залезно, край морето.
Седим на нашата тераса, потънали в удобните си столове, опънали по детски ходила върху парапета и слушаме с усмивка избраните от диджея песни за празненството някъде под нас. Получавам изненадваща покана за танц. Приемам я. Аз и той. Моя миг. Не искам да свършва. За моя изненада се разплаквам в тъмнината. Дори не му позволявам да разбере. Сълзите не са от тъга. Те са от осъзнаването на мига, на моя миг. Море, топла вечер, музика и аз танцувам с него. Толкова много време чакано и копняно в сърцето ми, че сега чак невярващо.
Небето се изпълва със сватбени фойерверки и всичко около нас затрещява и заблестява. Избърсвам издайната сълза и се скривам в прегръдките му, така страхуваща се от пукота отсреща в небето. Той се смее и не вярва, че аз, смелата Стрелкиня, се плаша от този празничен шум. Дори не знае от колко други неща се страхувам и сърцето ми се свива. Но... Fark etmez. Или поне в този миг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар