Гебзе и първа среща с Мраморно море

 

Струва ми се, че докато излязохме от Истанбул и пристигнахме в Гебзе за ферибота. Усещания на новопътуваща по тези земи. Докато мигна и сякаш пристигнахме. Вече съм в Азия, в неговия свят, така различен от моя. Вече съм близо до него. Дели ни само Мраморно море.

Опитвам и турски геврек. Докато чакаме реда си за качване на ферибота в Гебзе. Подарък от шофьора на автобуса, все чакащ удобен момент да се заиграе с нас, две свободно пътуващи хубави жени. На него пък геврекът му беше подарен от продавача на симиди преди качване на ферибота. Всъщност, подаръкът не беше за мен, а за моята спътница, говореща свободно турски, владееща своята женственост до съвършенство. Отхапвам гладно голямо парче от геврека, подсмихвам се и на ум си водя разговор със самата себе си. Навсякъде играта е една и съща. Независимо къде съм - тук, в Гърция, на път за Турция, жените се радват на мъжко внимание, а пък мъжете са готови да го дадат  в предоволни количества дори и срещу потайна женска усмивка и откраднат поглед от нея. Морето е спокойно. Приема ни и се включваме в трафика измежду няколкото пътуващи ферибота по тази дестинация.

Винаги се вълнувам от среща с морето. Нашето Черно, гръцкото Егейско, турското Мраморно. И тези величествени залези. Тайно в сърцето си поисках отново залез на море. Вселената ми подари този момент. Слънцето в края на деня е все така красиво и тук, в началото на Мраморно море, така, както го видях и на път за Самос, и на атинския булевард Посейдон, и измежду палмите на Пирея. Красота! Не мога да опиша въздействието на тези мигове. Но явно не впечатляват само мен, а и други, които го наблюдават мълчаливо, облегнати на перилата на малкия ферибот. Онези момичета, двечките от автобуса, на хубав български ме молят да им направя няколко снимки на залеза. Бива ме за фотограф. Ние насред морето, те двете, прегърнати в своето приятелство, кокетно, по младежки гледащи към обектива, а зад тях величественият по турски залез. 

Няколко хлапета тичат по горната палуба и играят на капитани на ферибота. Ние, пътуващите сме насядали един до друг на външните пейки и мълчаливо гледаме морето, скриващото се слънце, вдишваме с отворени гърди мириса на море и се вглеждаме в ниско прелитащите чайки. Всеки със своите мисли. Моите вече ме изпреварват и са при него. Дали се вълнува от срещата с мен? Сърцето му така ли тупти, както моето в момента? Усмихва ли се? Говори ли за мен?