Няма как да пропусна да не ям риба. Втора вечер на турска територия и първа вечер, в която съм с него и го гледам с тихо възхищение. Не го правя за всеки мъж, когото срещам. Не го изпускам, когато вървим заедно. Той не спира да държи ръката ми, потънала в неговите по мъжки едри длани, дори когато не му е удобно да върши много неща. Старая се да следвам неговия ритъм на походка. Никак не ме затруднява. Страстта му на Овен лесно се следва от Огъня ми на Стрелец.
Не знам къде ме води, но знам, че където и да сме, ще се чувствам съвършена Аз. Следвам енергичната му крачка. Нашите приятели трудно ни настигат. Два зодиакални Огъня се следват трудно. Енергия в двоен размер, почти равна на експлозия. Но такава, превръщаща се в хубава енергия, не е разрушителна.
Малък крайбрежен ресторант в морския пристанищен град Гемлик. Все още топла, по лятно-хубава вечер. Многобройни маси, набързо застлани с обикновени покривки. Силен аромат на риба, прясно уловена, която след нашия избор ще се опече набързо за гладните ни сетива. Води ме до безкрайния тезгях, изпълнен с всякакви видове риба, със студени облещени очи, светещи на многобройните крушки наоколо. Какво ли разбирам аз от многото изложени видове, кротко чакащи да бъдат избрани от следващи клиенти?! Тайничко му благодаря. За желанието му да споделя с мен, за заинтересоваността му какво-обичам и какво-не-обичам.
Собственикът на ресторанта, стар турчин с набраздено и сериозно лице на отколешен морски вълк, бавно и в свещен ритуал ни раздава парчета фолио, които ще използваме вместо порцеланови чинии. Прилича ми на строг учител, който раздава листове за предстоящ тест. А аз съм в ролята на ученичка, стоя с изправен гръб на стола си и се усмихвам като пред изпит, за който съм подготвена. Очаквам радостта от споделянето на храната с приятни хора. Предчувствам семплостта на вкусната вечеря. Риба, почти никакви чинии, салата, зехтин, маслини и много лимони. Съвършенството на простотата на храната.
Няколко младежи се въртят около масата ни и сервират с бърза походка и сръчност поръчаната вечеря. Нареждаме се и четиримата на малка чешма, на която измиваме ръцете си за предстоящата вечеря без прибори. Няма излишни луксове. Опаковъчна груба хартия е нашата хавлия за ръце.
Край масата ни се навъртат кварталните кучета, уловили аромата на скара. Нашите приятели ни водят вече с няколко предварителни чаши уиски, споделени в любовния им следобед заедно. С него се споглеждаме усмихнато на техния кикот и се смеем заедно с тях. Не ни е нужен никакъв алкохол, за да се радваме един на друг и просто да ни е хубаво заедно.
Вечеря за половин час. Бързо, лакомо, като за гладни хора. И никакви притеснения от моя страна за дебелите филии бял ръчен хляб, всичко-на-масата-комбинира-ли-се-с-риба, за дебелия слой зехтин, в който плуваха маслините. Една от най-вкусните ми вечери в живота. Това помня. Помня и мазните си пръсти, с които топях парче хрупкава кора в сочен зехтин. Помня и желанието му да почисти първата ми риба. Помня и хрупкавите листа на свежата салата по това време на годината. Помня гладните си усещания и удоволствието вътре в мен да споделя храната си с него. Другото просто е запечатано в многото снимки с дата 07/09/2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар