Докато аз се пекох по чужди земи в началото на септември, оставих на тихо спокойствие и на нашенско слънце моите чери домати, набрани от градината на майка и татко на село. Бързо търсене с мобилния интернет на кратка и лесна рецепта за сушене на домати, записването й на листче, набързо откъснато от първия срещнат пред погледа ми тефтер. Грабвам малка кофа, подбирам към лехата с чери домати сина ми, мързеливо готов да подари целия си ден на телевизора. Има-няма 15 минути завиране сред доматените листа и дори и най-криещите се червени черита вече се къпят набрани в кофата със студена вода под чешмата на двора.
На масата под астмата татко и майка вече правят доматен сок. Нареждам се и аз на производствената маса до тях. Моите доматчета са толкова мънички и многобройни, че предвиждам половината следобед да прекарам с нож в ръка пред старата дървена дъска в рязане им.
Татко ми услужва със стария панер, поемащ с години аромати на съхнещите сини сливи и кайсии всяко лято. Дава ми го назаем, за да види каква е тази нова мода със сухи домати. Майка го опровергава и разказва, докато тримата режем всеки неговите си домати, те - за доматен сок, аз - за сушени черита, за онези времена, когато нейната баба е прибирала изсушената си лятна доматена реколта в хартиени пликове на студено в килера. Женска традиция в моето семейство. Усмихвам се вътре в себе си и влагам още повече любов в свещенодейството с моите чери-доматчета.
Нареждам ги по панера едно по едно. Всяко едно има моето специално внимание. Пръстите ми наместват всяко едно на местата им. Никоя от половинките не трябва да остава с гръб към слънцето. Всяка една половинка трябва да бъде погалена от топлите слънчеви лъчи, за да поеме от тяхната енергия и любов. За да ми носят в есенните дни спомен от слънчевите септемвийски топли селски следобеди на припек.
Поръсвам обилно с босилек, който някак се губи насред многото червено доматено. Завивам ги с мрежа, защипвам няколко стари щипки, които да пазят моите доматчета от неканени мушички и ги оставям на спокойствие. Аз съм готова да стягам багажа си за Турция.
Връщам се и намирам моите доматчета в сух вариант. Слънцето не ги е пожалило, но ги е превърнало точно в това, което се очаква по рецепта. Татко ми обещава, че ще ги залее със зехтин, ще топне връзка пресен босилек и ще ми ги донесе в малък буркан. Заедно с многото компоти, приютили плодови аромати, малки бурканчета с лютеница, правена насред селския ни двор и много стафиди, откраднали последните слънчеви лъчи на септемврийското слънце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар