Нали знаете... разни хора, различни вкусове... Едни ядат диня със сирене, други обичат макарони със захар и пак сирене... аз пък си направих розе с лед... Всъщност, не е най-вдъхновяващата комбинация за разпускане по жарко привечерно време, но при липсата на качествено уиски, и това се възприема добре от небцето... В Атина май свикнах да пия всичко с лед. Дори прибирането ми на уж по-хладен балкански климат не ми подейства и навикът, така усърдно създаден от мен месец преди това в гръцко, сериозно се затвърди в юлските и последващите августовски дни. Лед! Просто всичко с много лед. И тараторът върви с лед, и водата за пиене върви с лед, динята е изстудена, шоколадът за предпочитане да е от хладилник, за да не лепне мързеливо по пръстите, така сладко точещ се между станиола и ръцете. О, да, и тук питието върви с лед, но и със шоколад. Отново такъв, какъвто намирам из хладилника. Тъмен, за да дава сила на алкохола и да му подари от своята си сладост. Наздраве за хубавите емоции, които ме чакат! Така си пожелаваме с приятелки при всяка коктейлна наздравица в някоя рядко планирана среща. Пожелаваме си хубави емоции! Просто... защото ги заслужаваме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар