Средата на юли. Прибирам се, все още вдъхновена от атинските емоции и бързам да ги разкажа на приятелки. Бързането е взаимно. Нали и затова сме приятелки...
Пак на нашата квартална "Неделя". Лятна промоция за привечерни коктейли. Малка награда за сладките ни женски приказки... Нямаме наговаряне и споделяне.
Бавно оглеждане на менюто, оставено ни от още по-шарено-щура и някак си готина сервитьорка. Този коктейл... или пък онзи... Бърз поглед между нас, двете, още по-бързо съгласяване и махване на ръка, че сме готови с поръчката. Никакъв свян от моя страна. Извинете, но си избрахме "Секс на плажа"! И трите - ние, двечките и сервитьорката прихваме по женски. Изпуснати женски хубави емоции. Разхвърчават се като шарени балони край нас.... Закачливо я питаме как ще поръча на бармана имената на коктейлите ни. И тя през смях ни казва, че поръчките се правят по следния начин Два пъти от ОНЗИ коктейл, който рядко се поръчва заради името...
Сервира ни ги и ни оставя на шарените ни споделени истории. А залезът ни прави още по-грейнали и цветни. И розовия ми Сanon улавя и цветната емоция, и бухналия в много жълто и оранжево залез в София, и розовото на лака ми, и синьото на летния ми потник, и жълтото на коктейла, и радостта в усмивките ни.
Отново у дома. Хубаво е. И се чувствам влюбена, свободна и безгрижна. Защото това е моето лято, моята вечер с моята приятелка в моя квартал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар