Не ми се спи. Термометърът през деня на телефона отчете 40 С. На сянка или на слънце.. все тази... Горещо, душно, морно, потно.. и все в тази посока описания на деня, следобеда, дори и през нощта.
Отдавна спя в тази стая, така приятелски приютила ме почти два месеца от лятото. Ако досега съм си спестявала сауни, това лято нищо от тези усещания, свързани с много потене не ми беше спестено. Но защо едва сега дръпвам завесите и облягам лакти на перваза и сякаш виждам тази гледка за първи път в живота си... Защото за първи път си позволявам удоволствието да гледам среднощното движение на луната, така близка в своето оранжево и така далечна в своята небесна самота. Като жените - изглежда на една ръка разстояние, а е на хиляди километри небесни измерения далеч от теб...
Не ми се спи. Наближава полунощ. Това е часът на кварталните мързелани. Няколко котки се събират под уличната лампа и се гледат. Отново женски му работи.
Улиците са тихи, чува се само шум от затваряне на капаци и външни щори.
"Ноемврийски дъжд" разпаря августовската нощ. На някой от отсреща не само, че не му се спи, но и му се иска да е ноември. Ако може и да е дъждовно... Гласът на Аксел Роуз явно му подарява това усещане. Басовете разтреперват и моя перваз. Съседи озадачено отварят отново капаците, така грижливо затворили ги съвсем скоро.
На някой отсреща му дойде в повече августовската жега.. Дори и котките се разбягаха. Усмихвам се и мислено поздравявам пощурелия си съсед някъде наблизо. И на мен ми се иска дъжд насред август в Атина.
А Луната се скрива зад антените на отсрещния блок и продължава своето небесно пътешествие, както е правила милиони години досега... и дали ще е ноември или август, май й е все тази...
Няма коментари:
Публикуване на коментар