Тя навърши 2 годинки. Малка лъвица. Моята племеница. Елица
В историята се разказва за една розова ютия, много гладене на ресторантска покривка и детски смях от сърце. Имаше и духане на свещички и торта със захарни къщички, горски животинки и малки цветчета, розови точно като нея.
Но първо беше кръщаването. Тиха квартална църквичка, игриви котенца из двора, бухнало мушкато в глинена саксийка, дворна чешма сс пиринчен чучур, леещ звънливо студена вода и разбира се, много здравец и тишина.
Нейният глас огласи тишината на двора. Или не хареса попа, който искаше да я носи в котела с топла вода за кръщаването, или никак не й беше до къпане. Хареса ми категоричния й отказ като за Лъвица да се даде така лесно на ситуацията с къпането. Признавам, поизпотиха се всички, докато течеше задължителното потапяне във водата. Моята смела Лъвица Елица само по детски памперс и много бяла бебешка кожа.
После дойде събирането. И баба, и дядо, и батко, и мама, и татко... Подаръци от всички с пълно сърце. Имаше и едно хубаво златно сърчице с малко камъче, което тя гордо показваше с малките си пръстчета на 2 годишна госпожица. Но май най-специалният подарък беше една розова пееща ютия, с която тя изглади следващите часове от тържеството покривката на масата, тапицерията на стола и иначе изгладените къси панталони на сина ми, нейния батко.
Имаше и много смях. Хубав, детски, звънлив, гонене из залите на ресторанта, качване и слизане, слизане и качване по милион пъти на малкото стъпала между първия и приземния етаж. Така е по рожден ден, особено, когато е на една малка принцеса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар