Нося я чак от Атина. Порцеланова фея с красиви сини очи и пеперудести вълшебни крила. Точно като за моята Елица и нейния втори рожден ден. Видях я на витрината на местния магазин за декорации. Последен ден в Атина и непременно-трябва-да-купя-подаръка-си. По обед, жарко юлско слънце гори асфалта и короните на палмите наоколо. Щурците жужат като на юлски мор навън.
В магазина - феерия от порцеланови джунджурийки и всякакви шаренийки, по които си пада окото ми. Харесва ми тук. Посреща ме възрастна туркиня, собственичката на магазина. От 20 години женена в Атина, с две пораснали дъщери, но сърцето й още копнее за кедровите сенки на Истанбул. Мислено и аз се пренасям за миг, само за кратък миг край Босфора. Прилича на стара гледачка с проницателните си-изучаващи по женски очи, видели и преживели много в този живот. От къде си? - пита ме тя. От България - отговарям на английски. Ооо, мерхаба! - въодушевява се тя и е готова да прави отстъпка като истинска търговка заради няколкото скромни думи, които й казвам на турски с усмивка. Тук съм заради онази фея на витрината. Туркинята мързеливо прекосява магазина по диагонал, внимателно прескачаща и прекрачваща всякакви малки порцеланови и стъклено-блестящи дреболийки за продан в още по-вълшебния й магазин насред квартал Ренди. Внимателно я носи, още по-внимателно сваля крилата, пооправя къдриците, намира й кутия, поглежда ме хитро в очи и ме пита дали е за подарък. Да, за моята племенничка в България. Става на 2 години. Заслужава тази фея, нали?! Опакова ми я в любимо светло зелено, съвсем отиващо на тоалета на моята фея-подарък.
Прекосявам цяла Гърция, феята е в багажното отделение на автобуса. Пътищата са хубави, не мисля за крехкостта на порцелана сред многото куфари долу под мен. На влизане посреднощ в България си искам феята нескромно от шофьора на автобуса. Подарявам му най-очарователната си усмивка за жеста да ме изчака да поровя из куфарите.
Феята прелетява с мен още 300 километра на изток от София и най-накрая е в преградките на другата малка фея. Не присъствах на срещата между двете малки порцеланови същества с бели кожи и красиви руси коси. Но разбрах, че моята малка принцеса много е галила косата на подаръка си и с внимание е докосвала пеперудестите й крила с брокатен прашец. А малката порцеланова фея сигурно я е гледала с благодарност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар