Това лято определено e сезонът на промяната, пътуването, на многото ядене и преоткриване на любовта към тялото си.
Принцип № 1 и основно само този принцип е да опитвам от всяко нещо, което съм си забранявала години до този момент. И поради тази причина то се оказва и ново за сетивата, забранявано им да изпитват удоволствия от вкуса на изпечено тесто, запечен кашкавал, парче млечен шоколад, пухкава торта... И най-важното е да го правя с удоволствие и никакви ама май не трябва...
Винаги съм обичала тестените неща. Всякакви. Печени, опечени, недоопечени, на тиган, върху сач, във фурна, от ръцете на майка, купени от непознати магазини... И, разбира се, много години си ги забранявах. поради същата онази причина, която ме е карала да не ходя на плаж, да не нося поли до колената и да си купувам шарени дрехи. Скришом си опитвах и от тази баница, отчупвах си и от онзи краешник на току-що опечения домашен хляб, но го правех с мисълта кооооолко не трябва да правя това прегрешение...
Промяната дойде с пътуването до Атина в началото на юни. Преоткриване на себе си, на хубавите неща, дълго забранявани, на вкуса от пътуването, на удоволствието от новото...
А и атинските charming хлебарнички са така изкусително-привличащи с наредените препечени черни хлябове, гевречета със сусам и всякакви семена и тооооооооолкова много изпечено тесто във най-различни форми и вкусове. Рай за сетивата.
И никакви забрани относно храна. Тялото ми е в лятна ваканция. Заслужава го след многото години затваряне в рамки, стари модели и овехтели разбирания. Това лято на мода е опеченото тесто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар