Сутрините на село са най-красиви.
Зазоряване. Старият орех през два двора, така мощно извисяващ короната си над цялата улица, е готов да посреща отново и този ден. Слънцето се събужда и промушва първите си лъчи през милионите орехови листа и погалва всяка птичка, намерила покой сред тихата корона. Започват своята сутрешна песен за посрещане на утрото.
Току-що порасналият петел, довчера неориентирано младо пиле, звънливо пробва гласовите си възможности още от 4,30. Нито минута по-рано, нито минута по-късно. Точен вселенски часовник. Как ли го издържат неговите кокоши ханъми в големи му харем насред двора?!
Щастлива съм, когато посрещам изгревите. Чувствам се величествено-дребна сред цялата простота на Началото. Разбирам в кратък миг смисъла на съществуването си. Цялата се изпълвам със страхопочитание, обич и много тишина вътре в мен. Кратки моменти на хармония. Усмихвам се.
Ако някоя сутрин упорито не чувам нито петльовото събуждане, нито кучешкото Добро утро на каракачанката Тара, обикаляща като истинска господарка двора и огласяща нощната тишина до зори с кучешките си разговори по женски с други местни кучета, слънцето закачливо промушва някой топъл лъч между плътно затворените щори. Как успява да ме намери? Спииииииииии ми се, моля теее!!!
Хайде, ставай, денят е прекрасен! Само за теб!
Отварям широко очи, протягам се в белите чаршафи, вчера съхнали на слънце и вятър на простора, ставам от така удобното легло като хамак край морския бряг под сенките на големите палми. Прибирам косите си, разпилени от нощни сънища и въртене в душната нощ. Отварям широко прозорец. Замижвам срещу горещото засмяно слънце, отдавна на пост сред меките облачета в синьото лятно небе.
Сутрешен бриз меко гали саксийното ми мушкато, пуснало крехки цветове в червено, играе си с мекия тюл, набързо прехвърлен върху щорите, привързан с малки бели панделки, иска му се да играе и с рошавата ми коса. Позволявам му.
Денят е прекрасен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар