Обичам ги по всяко годишно време. Никакви диети! Не и тази сутрин...
Докато примижам на сутрешното слънце, палаво криещо се иззад лозовите листа на астмата, потънала в сутрешно безгрижие в стария шезлонг и съм в някакъв си друг, мой мечтан свят, по малко отпивам от сутрешното кафе за разбуждане, а майка вече е застлала тънка покривка на масата в градината. Синът ми носи тихо няколкото чинии, малък буркан от миналогодишното къпиново сладко, все още недоизядено, притихнало с ароматите си в хладната маза на къщата. Старае се да не трака с приборите, тайно ме поглежда в-какво-настроение-е-мама-днес, че-искам-поиграя-малко-повече.
Хайдеее на закуска, провиква се майка.
Татко излиза измежду многото зелени филизи в градината, бавно и вече със старческа, тежка стъпка помъкнал пълна кофа с напращели краставици и узрели домати. Измива ръцете си на дворната чешма и все гледа към подредената маса. Гладен е май...Ама как да не огладнееш при тези вкусотии.
Майка уверено раздава салфетки, прибори... това е нейния момент, в който една част от нейното семейство е заедно. Миг щастие за нея. Има нужда от него. Да й го подарим.
Синът ми оглежда бавно масата и се зачудва нещо... дали да яде... колко коремни преси трябва да направи след тези пържени вкусотии със сладко и захар... или колко филийки ще му побере чинията и стомаха...
А някъде край нашата свещена закуска на малкото ни семейство в този момент, селската ни красавица каракачанката Тара отдавна следи с влажния си нос ароматите, носещи се от масата. Мирише й на горски къпини, прибрани от ръцете на майка в малки стъклени буркани, омесени със захар и от онази, тайната подправка на любов, която излиза само от ръцете на една майка. Мирише й и на пържени филийки, поели от аромата на желание, с което майка е стояла права до печката и си е мислела за мига удоволствие, което ще ни подари с нейната семпла закуска.
На мен пък ми мирише на сладост от спомени на хубави лета в тази градина.
Благословен миг, заедност и много пържени филийки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар