Fella mela & plela: За пеперудите и за онези в стомаха

Упорито чета така отдавна купената и захвърлена в старата ми библиотека "Извинете! Животът ви чака". Смело заглавие за книга, нали?! Как да не посегнеш и да не си я купиш.... Поредната книга за позитивно мислене. Е да, ама не... Защото въобще не се говори за мислене, а само за чувстване... Разнасям си книгата под астмата заедно със сутрешното кафе, хубавото настроение и дългото ми време за мечтаене.

Протегнала съм мързеливо крака върху сгъваемия стол, потънала удобно в стария шезлонг, отдавна пообелен и поолющен и тук, и там... Нося роклята на малки ситни червени и розови квадратчета, която майка е носела с бременността с моя брат. И .. просто мечтая. Но не защото няма какво друго да правя. Защото самата авторка Лин Грабхорн ми обещава сбъдване на моите мечтания. От мен се изисква само да си направя картина в съзнанието на това, което искам да преживея и да усетя гъдела на пеперуди в стомаха... онези, хубавите, които всеки от нас е почувствал, когато се е влюбил или пък е получил награда, или пък неочакван хубав подарък ... или просто ей-така се е събудил щастлив една сутрин... Точно същите пеперуди ще ме заведат там, където искам да отида в реалност и където, всъщност, отдавна е пуснало котва моето съзнание, отдел Мечти, сектор Ама-наистина-много-искам-това-да-ми-се-случи...

Вселената ми дава знак. Смигва ми в един горещ юлски ден. Една пеперудеста красавица минава близо край мен и се запътва да вади нектар от мамините градински ружи. Следвам я, въодушевена от тази красота и от сладкия вселенски намек чувам-мечтите-ти... Красота х 2 пъти. Не една красавица в жълто, а цели зве флиртуваха в градината на воля пред очите ми. Аха да ги хвана, толкова близо играеха своята влюбена свободна игра. Ружите на мама почервеняха и пооранжевяха от удоволствие. Подарен миг красота само за мен! Изгорелият ми нос от юлската обедна жега си заслужаваше всеки миг удоволствие, което двете красивици с пеперудести криле ми подариха...