Бях си обещала да дойда. Поисках това с цялото си сърце и ето, отново съм тук, в моята Атина, на моята тераска и посрещам новото утро на новия ден. Нали знаете, обичам изгревите. Каквото е било, останало си е вчера. От днес съм нова! Друга. По-добра. По-щастлива. И по-... и по-... Ето това ми казва всяко ново утро... Че съм по-... от вчера.
Моята стара чаша за кафе с пожелание само за мен Have a nice day все още ме чака из кухненските шкафове, притаила спомените от предишните копнежни сутрини на същото това място. Отново малко кафе, малко мляко за мекота и захар за сладост. Липсва ми канелата... и не чак толкова. Нея ще я пазя за хладните есенни утрини, за да ми носи топлина и чаромат в утрините в София.
Градът с неизменните негови градски гълъби се събужда за нов живот всяка сутрин. Слънцето изкача иззад ниските атински сгради и тръгва по своя ежедневен път. Как не му омръзна всяка сутрин?! Вселенски му работи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар