Оставен стрък лавандула. Най-вероятно майка се е чудела какво да го прави, набързо мушнала го в първата свободна стара ваза, попаднала пред погледа й. Още щом видях изсушените цветчета, търпеливо крепящи се на отдавна изсъхналите тревни стъбълца, си я представих на нощното си шкафче, задължително завързана с още по-лилава панделка. В голямата селска къща на село се намира всичко. Както има стрък изсушена лавандула, така се намери и панделка в същия лавандулен цвят. Единична останала чаша, някога била част от семейни събирания, рождени дни, хубави поводи, днес - вече единично оцелял стар спомен от онези време на хубави детски мигове. Побира на своето малко стъклено дъно моето море, събрано в няколкото мидички от топлия морски бряг, "полято" обилно с изкуствени перли, които носех преди почти 20 години на абитюриентския си бал. Моята страст - морето с моята млада влюбеност отпреди много години. Добавям и стръка лавандула и нощите ми стават магично-ароматни. Вярвам в енергиите, които тази ароматна лавандулена чаша носи. Най-вероятно докато се нося из другите светове на сънищата, лавандулата ми нашепва за смиреност и топлина, събрана от летните селски полета. Лилавото е цвета на мистерията и магията. Обичам лавандуления аромат, примесен с още по-лавандулов цвят. А пък и като добавя куп фантазии, които моето въображение създава на мига, магията на лилавото по нощно време изпълва сънищата ми всяка вечер. Силата на лавандулената магия сред летни августовски селски нощи. Тъмно небе, кротка луна, летни нощи... сънищата на всички, примесени с тайни копнежи и още по-тайни мечтания пълнят топлата нощ, пуснати на свобода от широко отворените тъмни прозорци. Тишина и аромат на лавандула пълни сънищата ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар