Ден 28-ми

Ден 28-ми
Последен от Седмицата на Земята и моя път към "Обичам тялото си"

Изтанцувайте молитвите си

През този ден акцентът е върху обичта. Ангажирайте се да се вслушате веднъж дневно в мъдростта на тялото си и да го питате какви послания има за вас.

Утвърждение за деня:
Обичам тялото си и то обича мен. Обичта струи от всяка клетка на тялото ми!

Независимо какви преценки правите за тялото си, то е идеално за духовното ви пътуване, което сте решили да осъществите през този живот. 

Отворена съм за волята Ти.

Обичайте тялото си. Позволете му да бъде обожавано.Когато започнете да цените тялото си и да му се възхищавате колко е прекрасно - независимо в каква форма се намира то - тогава ще подобрите здравето си. Истинската обич е безусловното приемане, наблюдавайте как тялото ви извършва своето пътуване в потока на деня - но не гледайте на него с критично око. Просто го наблюдавайте със съпричастност. Физическата ви обвивка е отражение на вашите представи, мисли и решения за себе си.

След цялото пречистване, което извършихте през последните 28 дни, най-после можете да се докоснете до това свято кътче на мъдростта вътре във вас.Пристъпвайте често към него, за да намерите отговорите на своите въпроси и да чуете посланията на душата си.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Последен ден от началото на моето преоткриване на обичта към тялото си. Първи съзнателен ден в къщи. Още оглеждам познатите, стари неща, оставени така отпреди месец време, от онзи далечен 7-ми юни. Всичко е така познато и така непознато. Сякаш не ме е имало векове. Променена съм, осъзнавам го. Търсех го. Постигнах го.

Оглеждам се в старото огледало. Запазило е сякаш образа на онази, старата, критикуващата се, търсеща дефекти по мен, оглеждаща с критичен поглед. Не трябва да допускам това. Аха за малко да се обвиня. Спирам се докато е време.

Защото просто се научих да обичам себе си  такава, каквато съм в този момент. Да се възприемам и гледам с добри обич. 

Заслужавам го!

Благодаря ти, Атина, за моите 28 дни в търсене на обичта към себе си, в търсене на онова мое Аз, което сякаш не познавах, но преоткрих там, в моя град. 

Благодаря ти, Атина, за любовта към себе си! Благодаря на Вселената за подарената ми Атина!

Пожелавам си да се върна там! 

Ден 27-ми

Ден 27-ми, предпоследен от Седмицата на Земята
Сътворете си превъзходно здраве в бъдеще

Живейте съобразно това какви искате да бъдете утре - с други думи, вашето бъдеще се създава сега. Ако искате да бъдете силни, енергични и в добра физическа форма, дръжте се така, сякаш вече притежавате тези качества. Не стойте с отпуснати рамене и не си тътрете краката - дръжте се изправени с вдигната глава и стъпвайте уверено и отмерено. Гледайте на себе си като на човек, който е изключително добре развит и здрав, дръжте се, сякаш сте такива - и това ще стане факт. Постарайте се да проектирате бъдещето си. Поздравете себе си за това какви сте станали и за всичко, което сте преживели.

Когато мозъкът ви получава послания от тялото, че се чувства добре, здравето ви също е добро. Днес решете как искате да се чувства тялото ви и после се дръжте така, сякаш се чувствате по този начин. Ако смятате, че се чувствате чудесно и се държите сякаш това е факт, ще ви бъде много по-лесно да поддържате добро здраве.

Утвърждение за деня:
Тялото ми винаги е изпълнено с жизненост, радост и покой!

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин,

изд. Аратрон

Дълго пътуване. 6,30ч сутрин, самотна автогара и аз вече тътря тежки чанти към първото такси, което да ме заведе най-накрая у дома. Моето заземяване в Седмицата на Земята. Приземена отвсякъде. Не само тежките чанти ме дърпат към земята.

Разопаковам спомените, прибрала ги така грижливо само преди половин ден в друга столица и друга държава. Камъчета от морето. Камъни ли носиш в тази чанта? - ме пита шофьорът, сънено подаващ ми тежкия сак измежду всичките други, нахвърлени в багажното отделение на автобуса. "Да!" Едва ли ми повярва. Моите камъни от Атина. Моите спомени. Нека са хубави, а не тежки като камъни.

Прибирам се и на кого по-напред да се обадя. Мама, татко, приятели, спи ми се. Дори се уговарям за вечерта.

Моят дом, оставен и грижливо заключен за месец време. Цветята са поизсъхнали. Прозорците са се позамърсили, всичко останало е както го оставих. Тръгнах с надежда и страхове. Връщам се с надежда и тъга.

Поглеждам се в огледалото, онова, което ме правеше уж по-слаба в моите очи. Опитвам се да не се критикувам. Нали се обичам?! Огледалото явно е запазило моите стари представи за оная мен, другата, отпреди месец. Трябва да променя огледалните образи в моите очи. За да се видя отново така прекрасна и влюбена, както се чувствах съм себе си в онзи южен град, от който си тръгнах преди ден.

Връщам се с категоричното мнение, че съм прекрасна и заслужавам живота, който ми се върти из мечтите. Онзи, хубавия, синия, морския, влюбения...

Вечерта съм навън с приятелка и си говорим много. За всичко, по много. За Атина, за мъжете, за лъжите, за истината, за това къде сме, какво искаме, какво е назад, кое е напред...

А край нас лятна вечер, успокоила дневната жега. И едно хубаво усещане за бъдещи дни, очаквани, търсени, желани...
И мохитото с много зелено, от онова, хубавото, по което женските очи много си падаме, с кафява захар и много лед беше като балсам за душата след юлския мор. И коктейла преди това се услади на сетивата, зажеднели за цветно, сладко и отпускащо за разговори и споделяния...

Харесва ми да съм жена!

26-ти ден

26-ти ден, Седмица на Земята
Дом за вашето тяло

Вашето тяло и усещането ви за здраве непрекъснато се влияят от енергията в дома ви.

Затворете очи и се вслушайте в тялото си, за да разберете коя обстановка повишава енергията ви и коя я понижава.

Утвърждение за деня:
Аз съм у дома в тялото си, независимо къде се намирам.

Дайте си сметка къде самите вие се чувствате светли. Душата ви жадува за светлина - кои са местата в дома ви, които ви помагат да се свържете с безкрайната вътрешна красота и светлина във вас?

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Събирам багаж. Оглеждам се за някои неволно забравени неща. Едва събирам всичко, напъхвам го с последни усилия в тесните вече чанти, на път съм да скъсам и циповете от изнасилване да затворя обемисти дрехи в малки пространства. Дойдох с 3 чанти, пред вратата на тръгване стоят 4.

Очакваха от мен да си тръгна. Разбрах го още преди да ми го кажат. Появи се нов човек. Пожелах да си тръгна. Нито ден повече тук. Отново участвах като главна героиня в модел на връзка, същата, която имах с бащата на сина ми тези 12 години. Цели 12 години на търсения и за един месец на атинска територия видях и участвах в същия модел. Обожавам те, очаквам-друго, различни виждания за живота, нека-бъдем-само-приятели, ти-заслужаваш-повече, първа поява на друга жена и моето приятелство остава на заден план. Отнема ми се мястото на Богиня, дадено ми е само временно. Точно в един месец Вселената ме помоли да участвам в театър, който си разигравах сама цели 12 години. сега е с други хора, самата аз съм вече друга... Не можеше да не приключи всичко така. Тръгвам си... както си тръгнах от него, онзи, който подари бадемовите си очи на сина ми и сладката разтегната усмивка.

Оглеждам се, вървя из стаите, за да събирам и последните оставени разпилени дреболийки и спомени от мен. Носят емоции, смях, тъга, плач, надежда, приятелски разговори, много мечти, искам-да-остана, раждането на една нова Аз, осъзнаване на коя съм и накъде искам да отида...

Раздялата с Атина се оказва учудващо лесна. Всичко става толкова бързо, че дори аз самата не разбрах какво се случва всъщност. Бързо решение Тръгвам. Още по-категорично събиране на багажа, последни детайли, билет, кратко очакване на автобуса за София, приятелски прегръдки и много благодарности за промените в животите ни, отключили се с новото ни приятелство, автобусът потегля, бързо махване на ръка, магистралата за София... 

12 часа път, нощна Гърция и много тишина в автобуса. Насаме с мислите си и с всичко, което беше до този момент. Благодаря ти, Атина! Промени ме! Искам да се върна отново! 

Нощна Гърция. Прекрасна е! С аромат на цветя, топла вечери и светлини в нощното море. Залез, последни слънчеви лъчи за деня и едно много хубаво мечтание. Знам, че си някъде наблизо. Моля те, моля те, моля те, имам нужда вече от теб! Появи се! Искам да те видя! Готова съм да бъда с теб! Представата за него става все по-реална. Фантазирам или Вселeната ми подава малко надежда, че те има?!  

Ден 25-ти

Ден 25-ти, Седмица на Земята
Излъчвайте обич чрез клетките на тялото си

Може да забележите, че вече започвате да се грижите първо за себе си. Не се поддавайте, недейте да угаждате на всички, както досега. Това не е полезно нито за духовното ви израстване, нито за телесното ви здраве. Тези, които са ви приятели само когато се съобразявате с тях и гледате първо на тях да им е добре, не са истински приятели.

Утвърждение за деня:

Клетките на тялото ми излъчват невероятна жизнена енергия.

Пътят към сияйното здраве минава през обичта, а най-много трябва да обичате себе си. Изпълвайки се с обич и доброта, ще повлияете положително на здравето си. Колкото повече следвате собствените си желания, не се стремите да угодите на всички и се грижите за собствените си житейски потребности, толкова по-здрави и по-щастливи ще бъдете.

От "Отключете тайните послания на тялото си"

Денис Лин

изд. Аратрон

В Седмицата на Земята освен, че ме приземяват събития и хора, се горя и на огън, който слънцето хвърля безмилостно навън. Още от сутринта имам нужда от огромна купа с лед и вода. Добавям малко лимон за аромат и кисела жилка.

Наизваждам всички събрани камъчета по атинския плаж. Готова съм да си подаря синята бутилка, събрала тюркоаз, галена всеки ден от слънцето навън. Спомен от Атина. Пълня я с камъчетата. Защо всички ми приличат на сърчица?! И това, и онова, ах, и това също... Днес наистина е деня за любов в сърцето. Преизпълвам се с това чувство, наистина е хубаво...

Днес ми се снима... и това, и онова, и червеното на доматите, и зеленото на краставицата, и жълтото на банана, панделката върху косите ми... Закачливо, хубаво, юлско. Отново съм сама като кралица в този дом. Разполагам цялата аз с него. 

Ден 24-ти

Ден 24-ти, Седмица на Земята
Бъдете заземени

Вярвам в синхронните случки.
Независимо дали ходим боси по земята, ровим с ръце в богатата почва на Майката Земя, или просто си представяме поток от енергия, който ни свързва със Земята, това ни помага да бъдем заземени, концентрирани и в допир с дълбоката истина вътре в нас.

Утвърждение за деня:
Тялото ми е невероятно силно и здраво.

Стойката на тялото ви трябва да бъде такава, като че ли то излъчва невероятна жизнена сила и увереност с всяка своя пора.
Колко много можем да разберем за хората само като видим стойката на тялото им? На всяка наша представа съответстват някакви физиологични особености. Не забравяйте, че тялото ви непрекъснато изпраща послания на вътрешния ви Аз и на света за това кои сте вие.
Качествата се предават от поколение на поколение. Днес установете какви отрицателни родови модели са се загнездили в клетките на тялото ви и да започнете да се освобождавате от тях.
Освен, че стойката на тялото ви трябва да излъчва жизненост, самоувереност или чудесно здраве, е изключително важно също така чрез физиологията на тялото си да изразявате своята заземеност.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Ама какъв ден от Седмицата на Земята?! 

Пак си бях литнала в мечти и някакви розови видения за живота, но тъй като е ден за заземяване, Вселената предпочете сега да ме заземи, вместо по-късно, когато съм отлетяла съвсем наникъде с розовите балони. Преди обед - в розово някъде из облаците, следобед - тотално приземяване със заземяване.

12 години от сватбата. Отдавна не трябва да ги броя. Съзнанието ме слуша. Дълго взиране в календара и кратко търсене из ума какво-все-пак-се-е-случило-на-тази-дата и намиране на нетърсения отговор - 12 години. Не брак, а от сватбата. Отдавна няма брак, отдавна няма семейство. Отдавна броим годините с летата, които синът прекарва за малко при баща си и с учебните години, които е при мен. Не ми е тъжно. Просто вече само констатирам. Няма емоции! Опитите за лека тъга са заместени с радостта от хубавия смс, специално само за мен. Специален човек в специален ден съвсем специално за мен! Хубав ден!

В опити за променяне на пътя съм. Чак аз се възхищавам на смелостта си да поема нещата в свои ръце. После обаче оставам разочарована. Приземяване. Няма как да е по друг начин. В Седмицата на Земята съм. Ама какви неща си мислех само? Колко съм смела в мечтите си и колко съм плаха в действията си!!! Емоцията от да-се-обадя-ли-на-оставения-телефон или да-не-се-обадя ме изтощиха. Много плаках вечерта! Заради себе си, заради самотата, заради тъмнината, заради момчето, което си отиде, заради мечтите, които си отиват, заради... много заради намират път навън чрез сълзите ми. 

Горещ ден откъм емоции и градуси навън. Без климатик не мога. Завесите се разлюляват от горещ въздух. Не мога да издържам, горещо е и вътре в мен! Търся причини за представата, която създавам в мъжете. Лутам се из никакви отговори и съм на път пак да обвиня себе си. Спирам се! Приятелка ме спира също. Нямам никаква вина за това, че мъжът е мъж и жената е жена. Приемам нещата такива, каквито са! Особено себе си в моите очи!

Първа вечер съвсем сама в Атина. Слагам ключа в ключалката, затварям плътно прозорците, пускам климатика, светвам лампите, пускам телевизора за шум, сядам пред лаптопа и общувам със... света навън. Затварям дома и се отварям за света. Припомних си онези дни, които оставих преди пътуването си до тук. Очакват ме при моето завръщане скоро. 

Цял месец разполагане не само със себе си. Два дни само за мен. Мога да се разхождам гола, по бельо, дръзко освободена от иначе така горещите домашни дрехи. Мога да ям каквото и колкото си поискам. И го правя. Студено изцедено мляко, малка краставичка, свеж копър, прибран на хладно в хладилника, чесън за вкус и една  голяма лъжица. И голяма филия хляб. Опитвам се да си мисля, че не наказвам себе си... Просто си подарявам вкусове. Харесвам се, когато минавам покрай огледалото на път за кухнята. Ама наистина се харесвам! И тялото ми отговаря - харесва ми се, загоряло, вече по-стегнато в моите очи.

Разполагам със себе си. Разполагам с времето си. Май разполагам и с живота си. Звуча неубедително, нали? 

9 юли

В кутийката с бижута имам халка, на която е написано едно специално име и датата 9 юли 2000г. Тя отдавна стои забравена сред купищата женски джунджурии, колиета и шалчета, непоглеждана, нежелана, носеща само спомени.

Цели 12 години от онзи горещ юлски ден, в който смело и с усмивка казах "Да" на едно момче. Тогава той беше моето момче, аз вярвах, че съм неговото момиче! От 3 седмици носех и неговото дете. Бях в бяло, пристъпвах гордо, майка ме гледаше с възхищение, вярвах, че единствена...Бях смела тогава! За да мечтая, вярвам и вървя смело напред...

Това беше преди 12 години.

Сега знам, че той е бил начинът да се появи в моя живот най-специалния ми мъж в сърцето - моя син. 

Днес, 12 години след онзи горещ юли, е отново горещо. Той е в Гърция, аз - също се потя на гръцката жега. Той живее с друга жена, аз съм на гости на приятел. Делят ни около 300 км разстояние, много години раздяла, различни интереси, различни пътища. Събира ни едно дете и понякога мислите а-можеше-да-е-по-различно...

Аз съм друга, той отдавна е с друга. 12 години от онзи ден, когато вярвах, че съм Единствена и ще бъда винаги такава. Не знаех, че следващите 12 години ще са надежди, очаквания, даване на шансове, вземане на сърцето си обратно, подаряването му отново, разочарования, мечти, търсения, обрати, хубави дни, лоши моменти... 

9 юли. Не се поздравихме, не си честитихме, не си написахме нищо, замълчахме... Всеки от двама ни е погледнал календара, мислено си е припомнил онзи далечен 9-ти и е затворил мислите си в шкафа на забравата. Вече няма нищо между нас, освен едно голямо емоционално момче, което всеки ден е на различно мнение от предишния.

Последните две години съдбата ме провокира с намигване. От всички дни в годината един от най-специалните мъже в сърцето ми избира точно този ден измежду всички останали 364 дни на календара и ми изпраща кратко съобщение колко  му липсвам. Друг мъж, стара дата от сватба. Игра на числата или игра на съдбата...

Едно момче си отиде от този свят...

Почти не го познавах. Работата ни срещна за кратко. Познавах го по-скоро като мълчалив въпреки лъвския си характер. Един ден най-изненадващо се заговори с мен по незначителен повод и го видях колко е емоционален и приятно темпераментен.

После не се видяхме. Аз напуснах работа. Него работата го отнесе нанякъде.

После научих за рака. 

Припомних си за Ивчо, братовчед ми и за пътя, който извървяхме с него до края...

Тази вечер научих, че душата му е в един по-светъл свят! Вярвам, че там е по-добре!

Заслужаваше да разбере какво е любов, дом, семейство, дете...

В такива моменти си мисля колко излишна суета има в дните ти. Изгубваме се в харесва ми-не ми харесва, добре съм-не съм добре... Кратък миг и ни няма вече. Остава само любовта след нас...

Почивай в мир, младо момче! Не те познавах, но знам, че много си обичал и много са те обичали! 

Знаците

Обикновен знак на фона на залязващото слънце. Табела на знак с предимство. Залез, очертаващ силуета й в тъмни сенки. Май пак бях в неНастроение. Прибираха ме от плаж вечерно. 

Снимах го! Като детайл от града, побран в многото снимки от дните...
 

Вечерта ме осени мисълта, че видях Wake up още на една стена, изрисувано с големи букви. Не на гръцки, а на английски. Събуди се!

 

Това беше за мен! Какво трябваше да видя? Какво иска да ми каже Веселената?

Оглеждам се... Искам да се събудя и да видя това, което трябва да видя. Дали съм готова?! Вселената ми казва да се събудя.

Ден 23-ти

Ден 23-ти, Седмица на Земята
Детоксикация на тялото

Съществува много силна взаимовръзка между тялото и живота на човека - ако тялото му е мудно и инертно, е много вероятно той самият да се чувства така. Но когато тялото е жизнено и блика от енергия, духът е приповдигнат.

Утвърждение за деня:
Умът, тялото и душата ми са чисти проводници на Духа.

Парадоксалното е, че колкото повече се тревожим за здравето си в бъдеще, толкова по-вероятно е са имаме лошо здраве. За да се освободите от песимизма, запишете всички плашещи мисли за бъдещето, които ви минават през ума. Оптимизмът е въпрос на избор. Гледайте на собствения си свят по най-добрия възможен начин - и ще бъдете по-здрави и жизнени. 

Клетките на тялото ви знаят кои храни предизвикват възпаления и кои са хранителни. В състояние на покой можете да се вслушате в себе си и да усетите кои храни ще пречистят, излекуват и подсилят организма ви и кои ще го задръстят... За всичко, което ядете днес, си задавайте въпроса: Това пречиства ли ме или ме задръства? Няма диета, която да е подходяща за всички, защото всеки от нас е уникален; но някъде вътре в себе си вие знаете кои храни укрепват организма ви и кои му вредят. Попитайте Висшия си Аз кои храни най-много подсилват енергията на вашето тяло...

Има много видове пристрастеност, с които можете да се справите сами, като например вечната склонност към самокритика, непрекъснатото огъване пред критиката на другите, поставяне на чуждите потребности над своите собствени, стремежът да угодите на другите за сметка на собственото си здраве и благополучие и навикът да преяждате, без да усещате вкуса на храната.

Вие притежавате мощна духовна енергия, дори и да не съзнавате това.

Помислете върху следните въпроси: Кои неща или хора ви ограничават? Кои неща или хора ви дават свобода? Как можете да увеличите нещата, които ви дават свобода?

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин,

изд. Аратрон

Днес не ми е ден за храна. Не мисля толкова върху какво ям, как го приема тялото ми, защото то отдавна вече моя приятелка. Благодаря за това, че ме понася, че носи моите емоции, че вече не ги складира някъде из бедрата или ханша, че работи добре и продължава да ме обича, въпреки моето необичане толкова години. Моето тяло! 

Днес е ден за мечти. Смели, стремителни, с няколко нива над това, което е в моята реалност. Следобеден плаж, задушно време, пот се стича от косата ми дори и когато съм само по бански. Вече се събличам смело, после също толкова смело влизам във водата, плувам си сама, мечтая, пожелавам си всякакви хубави неща, излизам, съхна на хавлията... никакви ама да си поскрия дупето, да седна така, че да не ми личи целулита. Край на суетата по плажа! Атина е моя град, защото ми помага да възприема красотата си, с която съм дошла на този свят, да се приема и най-вече да се заобичам!

Видях яхтата и мечтите се разлетяха като пуснати гълъби на свобода. Стигнаха до нея, така близо акустирала до пренаселения плаж. Мечтите ми станаха цветни, изрисувани, в детайли, с мирис и вкус на мартини. Видях се елегантна, в синьо, ленено, така открояващи влюбеността на очите ми към него, онзи, с който съм на тази яхта, същия този, които ми подава със силна ръка изстуденото питие с влюбен поглед и аз знам, че съм Единствена. Вятърът разпилява косите ми, небрежно прибрани зад тила, играе си с тях така, както той привечер ще прави с тях, седнал до мен, мълчалив, но говорещ с любов в мълчанието си. Отпиваме от изстудените чаши и дълго мълчим на скриващото се слънце някъде зад Пирея, донесло ни толкова сбъднати мечти, взаимност, доверие и усещане за заедност.. Стилът на Катрин Деньов и класата на стария Съдърланд, оценяващ класните неща, стилните моменти и елегантността на детайлите. Усетихте ли мириса на море, полъха на морския вятър и неговите очи на стар морски вълк, преживял и опитал, вече оценяващ и даващ.

Мечтая, загледана някъде към хоризонта, а морето бурно носи бели мраморни камъчета, водорасли и много смарагдово, разбиващо се в пенливи вълни на брега. А около мен шумни деца, кресливи майки, в далечината няколко африканци си устройват малко футболно първенство, понапълнелите гърци им хвърлят ядни погледи заради мускулестите фигури и стегнатите задни части. Дори и аз се загледах на фона на така преливащата наоколо плът в мъжки, женски и детски вариант.