Страници

Досега са ме видяли

понеделник, 9 юли 2012 г.

Ден 23-ти

Ден 23-ти, Седмица на Земята
Детоксикация на тялото

Съществува много силна взаимовръзка между тялото и живота на човека - ако тялото му е мудно и инертно, е много вероятно той самият да се чувства така. Но когато тялото е жизнено и блика от енергия, духът е приповдигнат.

Утвърждение за деня:
Умът, тялото и душата ми са чисти проводници на Духа.

Парадоксалното е, че колкото повече се тревожим за здравето си в бъдеще, толкова по-вероятно е са имаме лошо здраве. За да се освободите от песимизма, запишете всички плашещи мисли за бъдещето, които ви минават през ума. Оптимизмът е въпрос на избор. Гледайте на собствения си свят по най-добрия възможен начин - и ще бъдете по-здрави и жизнени. 
Клетките на тялото ви знаят кои храни предизвикват възпаления и кои са хранителни. В състояние на покой можете да се вслушате в себе си и да усетите кои храни ще пречистят, излекуват и подсилят организма ви и кои ще го задръстят... За всичко, което ядете днес, си задавайте въпроса: Това пречиства ли ме или ме задръства? Няма диета, която да е подходяща за всички, защото всеки от нас е уникален; но някъде вътре в себе си вие знаете кои храни укрепват организма ви и кои му вредят. Попитайте Висшия си Аз кои храни най-много подсилват енергията на вашето тяло...
Има много видове пристрастеност, с които можете да се справите сами, като например вечната склонност към самокритика, непрекъснатото огъване пред критиката на другите, поставяне на чуждите потребности над своите собствени, стремежът да угодите на другите за сметка на собственото си здраве и благополучие и навикът да преяждате, без да усещате вкуса на храната.
Вие притежавате мощна духовна енергия, дори и да не съзнавате това.
Помислете върху следните въпроси: Кои неща или хора ви ограничават? Кои неща или хора ви дават свобода? Как можете да увеличите нещата, които ви дават свобода?

От "Отключете тайните послания на тялото"
Денис Лин,
изд. Аратрон


Днес не ми е ден за храна. Не мисля толкова върху какво ям, как го приема тялото ми, защото то отдавна вече моя приятелка. Благодаря за това, че ме понася, че носи моите емоции, че вече не ги складира някъде из бедрата или ханша, че работи добре и продължава да ме обича, въпреки моето необичане толкова години. Моето тяло! 





Днес е ден за мечти. Смели, стремителни, с няколко нива над това, което е в моята реалност. Следобеден плаж, задушно време, пот се стича от косата ми дори и когато съм само по бански. Вече се събличам смело, после също толкова смело влизам във водата, плувам си сама, мечтая, пожелавам си всякакви хубави неща, излизам, съхна на хавлията... никакви ама да си поскрия дупето, да седна така, че да не ми личи целулита. Край на суетата по плажа! Атина е моя град, защото ми помага да възприема красотата си, с която съм дошла на този свят, да се приема и най-вече да се заобичам!




Видях яхтата и мечтите се разлетяха като пуснати гълъби на свобода. Стигнаха до нея, така близо акустирала до пренаселения плаж. Мечтите ми станаха цветни, изрисувани, в детайли, с мирис и вкус на мартини. Видях се елегантна, в синьо, ленено, така открояващи влюбеността на очите ми към него, онзи, с който съм на тази яхта, същия този, които ми подава със силна ръка изстуденото питие с влюбен поглед и аз знам, че съм Единствена. Вятърът разпилява косите ми, небрежно прибрани зад тила, играе си с тях така, както той привечер ще прави с тях, седнал до мен, мълчалив, но говорещ с любов в мълчанието си. Отпиваме от изстудените чаши и дълго мълчим на скриващото се слънце някъде зад Пирея, донесло ни толкова сбъднати мечти, взаимност, доверие и усещане за заедност.. Стилът на Катрин Деньов и класата на стария Съдърланд, оценяващ класните неща, стилните моменти и елегантността на детайлите. Усетихте ли мириса на море, полъха на морския вятър и неговите очи на стар морски вълк, преживял и опитал, вече оценяващ и даващ.




Мечтая, загледана някъде към хоризонта, а морето бурно носи бели мраморни камъчета, водорасли и много смарагдово, разбиващо се в пенливи вълни на брега. А около мен шумни деца, кресливи майки, в далечината няколко африканци си устройват малко футболно първенство, понапълнелите гърци им хвърлят ядни погледи заради мускулестите фигури и стегнатите задни части. Дори и аз се загледах на фона на така преливащата наоколо плът в мъжки, женски и детски вариант. 







Няма коментари: