26-ти ден

26-ти ден, Седмица на Земята
Дом за вашето тяло

Вашето тяло и усещането ви за здраве непрекъснато се влияят от енергията в дома ви.

Затворете очи и се вслушайте в тялото си, за да разберете коя обстановка повишава енергията ви и коя я понижава.

Утвърждение за деня:
Аз съм у дома в тялото си, независимо къде се намирам.

Дайте си сметка къде самите вие се чувствате светли. Душата ви жадува за светлина - кои са местата в дома ви, които ви помагат да се свържете с безкрайната вътрешна красота и светлина във вас?

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Събирам багаж. Оглеждам се за някои неволно забравени неща. Едва събирам всичко, напъхвам го с последни усилия в тесните вече чанти, на път съм да скъсам и циповете от изнасилване да затворя обемисти дрехи в малки пространства. Дойдох с 3 чанти, пред вратата на тръгване стоят 4.

Очакваха от мен да си тръгна. Разбрах го още преди да ми го кажат. Появи се нов човек. Пожелах да си тръгна. Нито ден повече тук. Отново участвах като главна героиня в модел на връзка, същата, която имах с бащата на сина ми тези 12 години. Цели 12 години на търсения и за един месец на атинска територия видях и участвах в същия модел. Обожавам те, очаквам-друго, различни виждания за живота, нека-бъдем-само-приятели, ти-заслужаваш-повече, първа поява на друга жена и моето приятелство остава на заден план. Отнема ми се мястото на Богиня, дадено ми е само временно. Точно в един месец Вселената ме помоли да участвам в театър, който си разигравах сама цели 12 години. сега е с други хора, самата аз съм вече друга... Не можеше да не приключи всичко така. Тръгвам си... както си тръгнах от него, онзи, който подари бадемовите си очи на сина ми и сладката разтегната усмивка.

Оглеждам се, вървя из стаите, за да събирам и последните оставени разпилени дреболийки и спомени от мен. Носят емоции, смях, тъга, плач, надежда, приятелски разговори, много мечти, искам-да-остана, раждането на една нова Аз, осъзнаване на коя съм и накъде искам да отида...

Раздялата с Атина се оказва учудващо лесна. Всичко става толкова бързо, че дори аз самата не разбрах какво се случва всъщност. Бързо решение Тръгвам. Още по-категорично събиране на багажа, последни детайли, билет, кратко очакване на автобуса за София, приятелски прегръдки и много благодарности за промените в животите ни, отключили се с новото ни приятелство, автобусът потегля, бързо махване на ръка, магистралата за София... 

12 часа път, нощна Гърция и много тишина в автобуса. Насаме с мислите си и с всичко, което беше до този момент. Благодаря ти, Атина! Промени ме! Искам да се върна отново! 

Нощна Гърция. Прекрасна е! С аромат на цветя, топла вечери и светлини в нощното море. Залез, последни слънчеви лъчи за деня и едно много хубаво мечтание. Знам, че си някъде наблизо. Моля те, моля те, моля те, имам нужда вече от теб! Появи се! Искам да те видя! Готова съм да бъда с теб! Представата за него става все по-реална. Фантазирам или Вселeната ми подава малко надежда, че те има?!