Fella mela & plela: Ден 24-ти

Ден 24-ти, Седмица на Земята
Бъдете заземени

Вярвам в синхронните случки.
Независимо дали ходим боси по земята, ровим с ръце в богатата почва на Майката Земя, или просто си представяме поток от енергия, който ни свързва със Земята, това ни помага да бъдем заземени, концентрирани и в допир с дълбоката истина вътре в нас.

Утвърждение за деня:
Тялото ми е невероятно силно и здраво.

Стойката на тялото ви трябва да бъде такава, като че ли то излъчва невероятна жизнена сила и увереност с всяка своя пора.
Колко много можем да разберем за хората само като видим стойката на тялото им? На всяка наша представа съответстват някакви физиологични особености. Не забравяйте, че тялото ви непрекъснато изпраща послания на вътрешния ви Аз и на света за това кои сте вие.
Качествата се предават от поколение на поколение. Днес установете какви отрицателни родови модели са се загнездили в клетките на тялото ви и да започнете да се освобождавате от тях.
Освен, че стойката на тялото ви трябва да излъчва жизненост, самоувереност или чудесно здраве, е изключително важно също така чрез физиологията на тялото си да изразявате своята заземеност.

От "Отключете тайните послания на тялото"

Денис Лин

изд. Аратрон

Ама какъв ден от Седмицата на Земята?!

Пак си бях литнала в мечти и някакви розови видения за живота, но тъй като е ден за заземяване, Вселената предпочете сега да ме заземи, вместо по-късно, когато съм отлетяла съвсем наникъде с розовите балони. Преди обед - в розово някъде из облаците, следобед - тотално приземяване със заземяване.

12 години от сватбата. Отдавна не трябва да ги броя. Съзнанието ме слуша. Дълго взиране в календара и кратко търсене из ума какво-все-пак-се-е-случило-на-тази-дата и намиране на нетърсения отговор - 12 години. Не брак, а от сватбата. Отдавна няма брак, отдавна няма семейство. Отдавна броим годините с летата, които синът прекарва за малко при баща си и с учебните години, които е при мен. Не ми е тъжно. Просто вече само констатирам. Няма емоции! Опитите за лека тъга са заместени с радостта от хубавия смс, специално само за мен. Специален човек в специален ден съвсем специално за мен! Хубав ден!

В опити за променяне на пътя съм. Чак аз се възхищавам на смелостта си да поема нещата в свои ръце. После обаче оставам разочарована. Приземяване. Няма как да е по друг начин. В Седмицата на Земята съм. Ама какви неща си мислех само? Колко съм смела в мечтите си и колко съм плаха в действията си!!! Емоцията от да-се-обадя-ли-на-оставения-телефон или да-не-се-обадя ме изтощиха. Много плаках вечерта! Заради себе си, заради самотата, заради тъмнината, заради момчето, което си отиде, заради мечтите, които си отиват, заради... много заради намират път навън чрез сълзите ми.

Горещ ден откъм емоции и градуси навън. Без климатик не мога. Завесите се разлюляват от горещ въздух. Не мога да издържам, горещо е и вътре в мен! Търся причини за представата, която създавам в мъжете. Лутам се из никакви отговори и съм на път пак да обвиня себе си. Спирам се! Приятелка ме спира също. Нямам никаква вина за това, че мъжът е мъж и жената е жена. Приемам нещата такива, каквито са! Особено себе си в моите очи!

Първа вечер съвсем сама в Атина. Слагам ключа в ключалката, затварям плътно прозорците, пускам климатика, светвам лампите, пускам телевизора за шум, сядам пред лаптопа и общувам със... света навън. Затварям дома и се отварям за света. Припомних си онези дни, които оставих преди пътуването си до тук. Очакват ме при моето завръщане скоро.

Цял месец разполагане не само със себе си. Два дни само за мен. Мога да се разхождам гола, по бельо, дръзко освободена от иначе така горещите домашни дрехи. Мога да ям каквото и колкото си поискам. И го правя. Студено изцедено мляко, малка краставичка, свеж копър, прибран на хладно в хладилника, чесън за вкус и една голяма лъжица. И голяма филия хляб. Опитвам се да си мисля, че не наказвам себе си... Просто си подарявам вкусове. Харесвам се, когато минавам покрай огледалото на път за кухнята. Ама наистина се харесвам! И тялото ми отговаря - харесва ми се, загоряло, вече по-стегнато в моите очи.